Преглед на дезинформацията и фалшивите новини в България (2022–2023 г.)

Периодът 2022–2023 г. бележи драматична промяна в тематиката на дезинформацията в България – от пандемията към войната. След като през 2021 г. фалшивите новини бяха доминирани от COVID-19, през следващите две години основен генератор на пропаганда стана руската инвазия в Украйна.

Както беше през предишната година, така и тази българското информационно пространство остава изключително уязвимо: страната ни е на последно място в ЕС по медийна грамотност (35-то от 41 европейски държави в 2023 г.) и съответно българите са най-склонни да вярват на дезинформация. Евробарометър отчита, че 55% от българите често се чувстват изложени на фалшиви новини – най-висок дял в Съюза.

Тези години се характеризират с “хибридни” информационни атаки на няколко фронта. От една страна, антиевропейските внушения достигнаха нов връх след началото на войната – насочени срещу подкрепата за Украйна, срещу НАТО и срещу санкциите за Русия. От друга страна, вътрешнополитически теми като инфлацията, цените на енергията и честите избори също бяха обект на дезинформация, която търсеше да насади недоверие и страх. На регионално равнище, отношенията със Северна Македония се превърнаха в поле за целенасочена пропаганда и исторически манипулации, подхранвани от националистически интереси.

Наличието на подготвена почва спомогна за бързото разрастване на тези кампании. Още в края на 2021 г. България се нареди в челните места в Европа по скорост на разпространение на фалшиви новини. Тогава Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) отбеляза, че страната ни е в топ 5 по вирулентност на дезинформацията, давайки пример с неверния слух за смъртта на доц. Ангел Кунчев след ваксина – случай, който попадна сред 5-те най-разпространени фалшиви новини в цяла Европа в края на 2021 г.. (Кунчев бе принуден лично да опровергае, че е починал, излизайки с пост във Facebook.) Наред с този случай, EDMO посочи още четири европейски примера, свързани с COVID-19 и ваксините – в Полша, Нидерландия, Франция и Ирландия.

Основните теми на дезинформация у нас към 2021 г. бяха:

Пандемията COVID-19: ваксини, ограничения, конспирации за вируса;
Мигрантската криза и страхове от бежанци;
Северна Македония: исторически спорове и антибългарски/антисеверномакедонски кампании;
Украйна и НАТО: първи проблясъци на пропаганда по оста Изток-Запад, дори преди войната;
Икономика: цените на горивата, тока, парното – често обвързвани със световни конспирации;
Вътрешна политика: очерняне на определени лидери чрез лъжи и преувеличения.

Така начертан, „дневният ред“ на дезинформацията към началото на 2022 г. беше вече многопластов. Пандемията още се вихреше с нови варианти и мерки, но на хоризонта се задаваха други кризи – геополитически и икономически. Оставаше въпросът как пропагандните мрежи ще пренастроят своите кампании спрямо новите реалности. Оказа се, че го направиха бързо и ефективно. В следващите раздели ще разгледаме как се разви дезинформационната среда през 2022 и 2023 г.

Хронология на информационните операции (2022–2023)

За контекст представяме накратко няколко ключови момента през 2022–2023 г., съпътствани от засилени дезинформационни вълни:

28 декември 2021: Българска фалшива новина в европейски топ 5EDMO обявява, че слухът за смъртта на доц. Кунчев след ваксина е сред петте най-разпространени дезинформации в ЕС през 2021 г. България е в топ 5 по скорост на разпространение на фалшиви новини.
февруари 2022: Руският поход в УкрайнаМосква започва война срещу Украйна. Започва масирана кремълска пропаганда у нас: “Украинските нацисти готвят геноцид”, “биолаборатории на НАТО” и др. Кремълските опорки наводняват социалните мрежи в България.
март 2022: Спорове за българските оръжияПравителството на Кирил Петков официално отказва да праща оръжие на Украйна под натиска на коалиционния партньор БСП. В същото време опозицията разпространява твърдения, че тайно се изнася оръжие (наречено “лъжа” от министър Нинова). Поляризацията по темата нараства.
18 май 2022: Ескалация на антибългарска кампания в РСМВ Северна Македония се надига истерия срещу т.нар. “български диктат” покрай предложение за вдигане на ветото за ЕС. Медии в Скопие (свързвани с бившата власт и чужди интереси) бълват антибългарски внушения. В отговор, и българското пространство се изпълва с все по-остри антимакедонски гласове.
юни 2022: Правителството пада – хибридни влиянияВот на недоверие сваля кабинета “Петков”. Кулоарно се коментира, че руската намеса (чрез енергийни лостове и медийни атаки) е изиграла роля. Малко преди това България изгони 70 руски дипломати – ход, последван от буря от дезинформация за “дипломатически скандал без аналог”.
есен 2022: Енергийна криза и избориЦените на газа и тока скачат след спиране на руския газ. Пропагандата обвинява санкциите и прозападния курс за скъпотията. В предизборната кампания (септември) се появяват фалшиви новини за манипулации с машините за гласуване и т.н., целящи да подкопаят доверието в изборния процес.
януари 2023: Между два святаПрезидентът Радев заявява, че “Крим е руски”, а впоследствие критикува изпращането на оръжие за Украйна – позиции, посрещнати с одобрение в проруски среди. В същото време атаката над българин в Охрид (разбитият от побойник Христиан Пендиков) разпалва нова вълна от напрежение между София и Скопие, подсилена от онлайн омраза.
пролет 2023: Бомбени заплахи и нови избориВ седмиците преди изборите през март-април 2023 десетки училища и институции в страната получават имейли със сигнали за бомби. Макар фалшиви, те всяват смут – правителството загатва за “хибридни атаки от Изток”. Междувременно соц. мрежи жужат с конспирации за политически заговори.

Тази хронология илюстрира как всяко голямо събитие – било то война, политическа криза или международен скандал – бива съпътствано от съответна вълна от дезинформация. Пропагандният апарат в България действа като сеизмограф, който улавя трусовете и веднага ги използва, за да разколебае общественото мнение или да прокара определени внушения. В резултат, обществото беше държано в постоянно напрежение, обстрелвано с объркващи или плашещи твърдения.

Следващите секции навлизат подробно в основните направления на дезинформация през 2022–2023 г., подкрепени с конкретни примери и анализ на механизмите зад тях.

Наративи и войната в Украйна

Безспорно, руско-украинската война се превърна в централна ос на дезинформационните сюжети през разглеждания период. Българското информационно пространство беше залято от комбинация от лъжи, манипулирани факти и конспирации, целящи да оправдаят руските действия и да отслабят подкрепата за Украйна на Запад. Тук ще разгледаме няколко основни подтеми:

„Освободители срещу нацисти“: оправдания за руската агресия

Още с първите дни на инвазията (февруари 2022 г.), в българските социални мрежи и някои сайтове експлодираха кремълските опорни точки:

Украйна се управлява от нацисти: макар абсурдността да е ясна (президентът Зеленски е евреин), тезата за „нацисткия режим в Киев“ бе настойчиво повтаряна. Целта – да се представи руската агресия като „освободителна мисия“ срещу въображаемо зло. В българския Facebook се споделяха картинки, приравняващи украинските войски с SS-дивизии и др., а терминът „укронацисти“ влезе в обръщение сред проруски групи.
Русия се „защитава“ от Запада: прокарваше се изкривен наратив, че всъщност НАТО/САЩ са провокирали конфликта, обграждайки Русия, и че Путин “нямал избор” освен да удари пръв. Така агресорът бе жертва в разказа. В началото на март 2022 г. по пощенските кутии на депутати дори пристигнаха писма с руската пропагандна версия – че в Украйна се води “специална операция” за денацификация, че НАТО планирало биологична атака и пр. (Вътрешният министър тогава потвърди за тазикоординирана акция на чужда служба.)
САЩ тайно финансирали биооръжия в Украйна: една класическа дезинформация, родена в руските служби, намери почва и у нас. Твърдеше се, че в Украйна имало американски лаборатории, разработващи опасни вируси срещу славяните. Тази конспирация бе усилено предавана от нискотиражни български сайтове и YouTube канали, въпреки многократните опровержения от учени и международни организации.

Подобни твърдения се препокриваха 1:1 с официалната линия на Кремъл и бяха ретранслирани от български говорители – политици, анализатори от просъветския период, или новоизгряващи „инфлуенсъри“, търсещи сензация. Фактът, че някои от тях получаваха трибуна по национални телевизии (уж за баланс на мнения) само увеличи аудиторията на тези лъжи.

Отзвукът в обществото не закъсня – социологически проучвания в началото на 2023 г. показаха, че една значителна част от българите изпитват разбиране към руските действия и дори оправдават Путин. Това отчасти се дължи на исторически и културни фактори, но пропагандата наля масло в огъня с постоянното повторение на обоснования, колкото и неверни да бяха те.

Страх и несигурност: „България ще бъде въвлечена във война“

Друг сериозен дезинформационен мотив беше играта със страха, че конфликтът ще обхване и България:

„НАТО ще прати български войници на фронта“: Това плашило широко се разпространяваше – от слухове в месинджър групи до речи на партийни лидери. В посланието НАТО и българското правителство бяха представяни като кукловоди, готови да „жертват“ нашите момчета във войната. Всъщност, такова нещо не стоеше на дневен ред (участието на НАТО остава ограничено до оказване на помощ на Украйна, не включва директно воюващи сили). Но образът на невинния български войник, изпращан насила срещу Русия възбужда силен обществен резонанс, особено предвид историческите травми от двете световни войни.
„Чужди бази и оръжия правят България мишена“: Внушаваше се, че разполагането на многонационални сили на НАТО у нас (рамковата батальонна бойна група, създадена 2022 г.) и евентуално модерно въоръжение (напр. изтребители F-35 или ракети) автоматично превръща България в прицел на руските ракети. Това игнорира факта, че България и без това е част от натовската инфраструктура и подобни елементи са отбранителни. Но посланието пусна корени – неслучайно в социологически анкети от 2023 г. мнозинство от българите заявяват, че се страхуват конфликтът да не ги засегне пряко, което реално ги прави по-податливи на настояване за “неутралитет”.

„Оръжия за Украйна“: информационна война на домашен терен

Особено остро пропагандната война се развихри около въпроса за българската военна помощ за Украйна. Самият този въпрос стана ябълка на раздора във вътрешната политика – през 2022 г. управляващата коалиция беше разделена (прозападни срещу проруски настроения). Това създаде идеална среда за дезинформация от двете страни:

От русофилски / опозиционен лагер: Разпространяваха се твърдения, че правителството тайно изпраща огромни количества оръжия и така “ни въвлича във войната”. През март 2022 г. опозиционни депутати заявиха, че военни самолети изнасяли оръжие към Полша (т.е. за Украйна) – твърдение, което икономическият министър Корнелия Нинова нарече „фалшива новина и лъжа“. Риториката на тази страна бе: „Виждате ли, лъжат народа – уж не дават оръжие, пък дават тайно!“. Това съсипва доверието – хората не знаят кое е вярно.
От прозападния лагер: След падането на правителството в западни медии се появиха разкрития, че България де факто е доставяла значителни количества муниции и гориво на Украйна, замаскирани като износ за трети страни. Бившият премиер Петков заяви, че “1/3 от боеприпасите, с които Украйна се е сражавала през пролетта на 2022 г., са дошли от България” (чрез посредници)5 5. Този факт бе използван умело от противниците – изтъквайки, че управляващите са излъгали официално. От друга страна, проправителствени коментатори се хвърлиха да оправдават тайните доставки като “смел ход”. Цялата тази шумотевица още повече обърква обществеността – границата между истина и дезинформация се размива, защото има смес от тайни действия и откровени лъжи.

В крайна сметка, дори когато след средата на 2023 г. България официално взе решение да предостави част от старото си въоръжение на Украйна, общественият дебат вече беше „отровен“ от месеци пропаганда. Голяма част от гражданите вярват, че даването на оръжие = въвличане във война (руският наратив), а друга част – че кой знае какво сме давали и преди (конспиративен оттенък). Рационалните аргументи – например, че помощта за Украйна усилва източния фланг на НАТО и намалява шанса войната да дойде до нас – трудно пробиват в тази атмосфера.

Антизападни и проруски послания

Като естествено продължение, през 2022–2023 г. се наблюдава ригрес на проруските настроения и отворена антизападна реторика в част от общественото пространство:

Демонстрации в подкрепа на Русия: В София и други градове няколко пъти имаше митинги, на които се вееха руски знамена и се скандираше срещу НАТО. Организатори бяха проруската партия „Възраждане“ и други периферни фигури. Посланието – че „обикновените хора“ у нас подкрепят Русия, а „евроатлантиците“ са малцинство. (В действителност, проевропейската ориентация все още има мнозинство подкрепа, но тази визуална пропаганда цели да покаже обратното).
Държавна реторика, сближаваща се с кремълската: Президентът Румен Радев, макар и европейски държавник, направи няколко изказвания, които бяха приветствани от Москва. Декември 2021 г. той нарече Крим “в момента руски”, а през 2023 г. предупреди Народното събрание да не изпраща оръжия, защото “разгаря конфликта”. Пропагандните канали използваха тези думи като легитимация на своите тези: “Ето, даже президентът мисли като нас!”.
“Европа ни обрича на страдания”: Внушава се, че заради евроатлантическата солидарност България товарИ себе си – понася икономически щети (отказвайки се уж от евтин руски газ), приема бежанци, които „се възползват“, и рискува да стане мишена. Този наратив има за цел да накърни доверието към ЕС и НАТО и да представи членството ни като вредно за националния интерес. В унисон с него вървят и старите приказки за “загниващия колективен Запад”, за “упадъчните ценности” (намесват се теми като Истанбулската конвенция, еднополови бракове – всичко това се пришива към образа на лошия Запад, който ни ги налага)5.

В обобщение, дезинформацията около войната в Украйна превърна информационното поле в България в продължение на самия конфликт – едно идеологическо бойно поле. От едната страна стояха демократичните принципи и фактите (руската агресия е неоправдана), от другата – добре смазаната машина на лъжата, която представяше черното за бяло. Уви, както ще видим и в следващите части, тази машина не действа изолирано – тя ловко се преплете с други тематични линии на дезинформацията.

Дезинформация и кризи: миграция, икономика, общество

Освен войната, през 2022–2023 г. в България избухнаха и други кризи, които станаха обекти на интензивна дезинформация: миграционната вълна на границите, енергийната и икономическата турболенция, както и напреженията около Северна Македония. В тази глава разглеждаме как пропагандата се адаптира към тях.

Мигрантската криза: врагът пред портата

В края на 2021 г. миграционната криза по границата между Беларус и Полша предизвика сериозен отзвук в Европа. Режимът на Лукашенко умишлено насърчи хиляди близкоизточни бежанци да щурмуват полската граница – явен хибриден натиск срещу ЕС. Как бе отразено това у нас?

Проява на съчувствие към Беларус и критика към ЕС: Проруските канали в България подхванаха опорната точка, че едва ли не ЕС сам е виновен за ситуацията. “Подгласници” на Москва и Минск обвиняваха Полша, че проявява жестокост към мигрантите, и твърдяха, че Брюксел използва двойни стандарти (осъжда Беларус, но не и собствените си членки)4 4. Целта беше да се внуши разкол между съюзниците и да се отклони вниманието от факта, че кризата е умишлено провокирана от авторитарен режим.
Фалшиви новини за инциденти: В Полша се разпространи слух (произхождащ от рускоезични източници) за „22-ма полски граничари, убити на границата от мигранти“. Това беше пълна измислица, но намери път чак до България, където бе отбелязано като пример за зловредна дезинформация с източник Кремъл4 4. Идеята – да всее паника, че мигрантите са въоръжена заплаха.
Демонстриране на “слабостта” на ЕС: Руската пропаганда представяше ЕС като безпомощен – “една Беларус ви изнудва с мигранти и вие нищо не можете”. Това послание резонира с вече съществуващ евроскептицизъм у нас и подхранва внушението, че “силната ръка” (разбирай Русия) се смее на нерешителния Запад.

През 2022 г., с утихването на тази конкретна криза, миграционната тема обаче не изчезна. Вместо това, се интернационализира с войната в Украйна:

България прие десетки хиляди украински бежанци, което отключи вътрешна пропаганда: разкази как украинците били настанени в луксозни хотели на нашето море, хранени на корем и т.н., докато “нашите хора” бедстват. В това има зрънце истина (част от бежанците бяха временно в курорти преди сезона, за да не стоят на улицата), но представянето бе силно изкривено – целеше да настрои българите срещу украинците5. Има десетки случаи на вирални постове, които преувеличават или измислят истории за неблагодарни бежанци, уж поведени арогантно или ползващи супер скъпи придобивки. Проверки на БНР и БТВ изобличиха много от тях (например претенции, че украинците получават по 40 евро дневно джобни – не, тази сума беше стойността на хотелското настаняване и храна, плащана на хотелиерите).
В края на 2022 г. – началото на 2023 г., когато държавната подкрепа за украинските бежанци намаля и част от тях напуснаха хотелите, пропагандата обърна палачинката: започна да ги съжалява и да обвинява правителството, че ги изхвърля на улицата посред зима. Такъв цинизъм – първо да насъскваш, че са “глезени”, после да се възмущаваш, че ги “малтретират” – показва, че за дезинформаторите няма значение последователността, важното е винаги да се очерня властта и да се всява раздразнение.

Общият тренд около миграционната тема е употребата на страха от чуждото. Това е изпитан похват: от 2015 г. насам “бежанците” все поемат ролята на универсален плашило в България. Новото през 2022–2023 г. бе, че този страх бе напасван според контекста – веднъж срещу мюсюлманските мигранти (по оста Беларус – Полша), после срещу християнските украински бежанци (които иначе са близки до нас, но бяха изкарани привилегировани). Дезинформацията не се интересува от логика, тя подменя обектите, стига емоцията на страха и гнева да остане.

Икономически и енергийни страхове: инфлацията, газът и хлябът

2022 г. донесе на Европа и тежки икономически сътресения – скок на инфлацията до невиждани от десетилетия нива, енергийна криза след спиране на руския газ, несигурност на пазарите. Тези реални проблеми, естествено, станаха гориво за лавина от неверни твърдения и полуистини:

“Санкциите удрят нас, не Путин”: Това твърдение се появи почти веднага след въвеждането на санкции срещу Русия през март 2022 г. Проруските гласове у нас (политици, икономисти по телевизиите) убеждаваха, че ограниченията срещу руския петрол и газ “съсипват Европа”, докато Русия щяла да просперира. Фактите: руската икономика наистина изпадна в рецесия, но пропагандата фокусира вниманието върху цените в нашите магазини. Снимки на скъпи олио и бензин заливаха мрежата с надпис „Е, доволни ли сте от санкциите?„. Целта бе да се противопоставят насъщният хляб и “някаква си Украйна” – сиреч, хората да се озлобят, че плащат цената за чужда война.
Газова паника и лъжи: Когато през април 2022 г. “Газпром” спря едностранно доставките за България (заради отказа ни да плащаме в рубли), веднага плъзнаха слухове за режим на газа, студена зима и фалити. В действителност България успя за дни да организира алтернативни доставки, но това остана по-малко отразено от гръмките прогнози за катастрофа. В соц. мрежите се споделяха снимки на празни газови бутилки с апокалиптични коментари, че “ще мръзнем заради киретата” (намек за премиера Петков). Друга дезинформация твърдеше, че цената на газа у нас е скочила 10 пъти, което не беше вярно – да, цената се повиши значително, но не в подобни порядъци.
Хранителни продукти и презапасяване: Имаше момент през лятото на 2022 г., когато захранката за паника доведе до изкупуване на олио и захар. Този феномен (стар познайник от ковид-вълните) беше пак подклаждан от слухове – че едва ли не ЕС ще ни накара да дадем запасите си на Украйна или че украинското зърно (внесено да ни “залее”) било с лошо качество и щяло да отрови брашното. Търговските вериги буквално трябваше да пускат съобщения да успокояват клиентите си, че няма опасност от недостиг. Но “няма дим без огън” не важи тук – имаше дим без огън, просто умишлено запален от фабриката за слухове.
Конспирации за “спекулативно причинена” инфлация: Когато в края на 2022 г. инфлацията достигна пик от ~18%, в публичното говорене (вкл. някои медии) навлезе тезата, че всичко това било резултат от “световен заговор на банкери” или “нарочно изпускане на цените за въвеждане на еврото”. Тук дезинформацията се сля с невежеството – икономическите процеси рядко се разбират добре, и тази информационна мъгла позволи на нескопосани обяснения да се представят като истина. Например, внушаваше се, че бизнесът нарочно надува цени в очакване на еврото (което беше поне две години напред) – нещо, което няма логика, но пък се връзва с общата картина на недоверие към “алчните търговци” и “елитите”.

Енергийните и финансови страхове показват как дезинформацията експлоатира реални проблеми. В действителност имаше обективни причини за инфлацията (постпандемични фактори, война, глобални пазари). Пропагандата обаче винаги посочваше някакъв зъл умисъл: или “Западът, който ви го причинява”, или “вашите алчни управници”. Така преживяването на хората – че страдат от високите цени – се насочваше срещу конкретни врагове, вместо да се търси рационално обяснение и решение. Емоцията отново взема превес над разума.

Северна Македония: информационни войни на Балканите

Отношенията между България и Република Северна Македония (РСМ) винаги са имали своите сложности, но през 2022–2023 г. те станаха обект на безпрецедентна по мащаб дезинформационна кампания и от двете страни на границата. Това се дължеше основно на:

Спора за вписване на българите в македонската конституция и свързаното с него българско вето върху преговорите на РСМ за ЕС.
Периода на чести избори в двете държави, при който политиците експлоатираха националистическата риторика за електорални цели.

В Северна Македония: Както отбелязва доклад на Генералната дирекция за външна политика на ЕС, озаглавен „Картографиране на фалшивите новини и дезинформацията в Западните Балкани“:

Дезинформацията идва от два основни източника – (1) медии, близки до бившето управление (което е националистически настроено) и техните вътрешнополитически интереси; и (2) медии, финансирани чрез унгарски инвестиции, навлезли агресивно на македонския пазар【user-provided】. Второто звено се свързва с орбитата на унгарския премиер Виктор Орбан, известен с подкрепата си за балканските консервативни партии.
Конкретни медии в Скопие, като ТВ „Алфа“ и порталите „Курир“, „Република“, „Инфомакс“, системно разпространяват антибългарски послания. Те подкопават т.нар. Преспанско споразумение (с Гърция) и евроатлантическите стремежи на РСМ, като винят България за всичко. Например, всяко условие, поставено от София, се описва като “злокобна българска интрига под диктовката на чужди посолства”.
Основният наратив в македонското инфопространство през 2022 г. беше: “България иска да ни отнеме идентичността”. Имаше буквално истерични заглавия от рода на „София настоява да се откажем, че сме македонци“. Това е дезинформация – България настоява за обективно прочитане на общата история и права за българите в РСМ, но никога не е оспорила съвременното македонско самоопределение. Въпреки това, кампанията успя – огромна част от населението на РСМ повярва, че европейското им бъдеще е спряно заради български “прищявки” и че приемането на българите като държавотворен народ е „капитулация“.
Език на омразата и фалшификации: В македонските социални мрежи (и не само) отново изплуваха най-уродливите антибългарски клишета – “бугарски фашистички окупатори”, “татари”, лъжливи трактовки на историята, героизиращи югославската версия. Влиянието на руската пропаганда също се усеща – Русия няма интерес Западните Балкани да се интегрират, затова през проруски канали се подклаждаха антибългарски, антигръцки и антиалбански чувства. Пример: плашилото “Голяма Албания” – твърдения, че ако България успее да “обезличи” македонците, Албания ще погълне страната. Всичко това създава атмосфера на обсадна крепост в РСМ, където България е главният враг.

В България: Нашето медийно пространство за съжаление също се “отрови” от националистическа пропаганда, каквато не помним от 90-те:

Политици от различни партии се надпреварваха в твърда реторика. Може би най-крайни бяха изказванията на лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов, който нарече македонците “изкуствено създадени” и заговори за евентуално обединение на земите – по същество реваншистка идея. Но и представители на по-големи партии си служиха с пропагандни внушения – например бивш външен министър написа: “Северна Македония води целенасочена антибългарска кампания, част от хибридна война” (което не е далеч от истината), но продължи с това, че българската страна трябвало “да отговори със същото”. Тоест, призив за огледална пропаганда.
В традиционни медии се появиха неотговорни публикации. Вестник “Труд” например гръмна със заглавие: „В ход е петата война за Македония – нито крачка назад“. В текста Македония се третираше като бойно поле, а България – призована да не отстъпва. Това е откровена милитаризирана риторика, която подбужда враждебност. Няма реална “война”, но думите имат значение – много българи започнаха да гледат на Република Северна Македония не като на съсед, а като на враг.
Социалните мрежи кипнаха от омраза. Във Facebook групи с хиляди членове се споделяха колажи, осмиващи македонци като “измислена нация, крадци на история”. От другата страна, македонски профили бълваха подобни обиди към българи. Стигна се дотам, че при конкретни инциденти – като побоя над българина Хр. Пендиков в Охрид (януари 2023) – вместо съчувствие, онлайн се лееше злоба. Български крайнодесни среди призоваваха за отмъщение, македонски пък твърдяха, че цялото нещо е “режисирана провокация от София”.

В тази двустранна информационна война истината и добросъседството бяха най-големите жертви. Положителните примери на сътрудничество и културна близост между двата народа почти не получиха внимание. За сметка на това, фалшивите наративи се самоподхранваха от двете страни: антибългарската кампания в Скопие засилваше антимакедонските гласове в София, което пък обратно доказваше на македонските медии колко “агресивна” била България. Получи се един порочен кръг, който трудно бе пробит дори от гласовете на разума.

Експертите са единодушни, че тук без чужда намеса не е минало – било то руска, било унгарска (през влиянието на Орбан) – защото разпалването на конфликт между два съюзника в НАТО и кандидати за ЕС обслужва стратегии за дестабилизация на региона. С други думи, случаят “Македония” е учебникарски пример за това как дезинформацията може да усили исторически спорове до ниво на студен конфликт.

Обобщение на основните дезинформационни направления (2022–2023)

След този подробен преглед, нека съберем накратко главните теми и послания на дезинформацията за периода, съпоставени с действителността:

Тема	Пропагандни твърдения	Реалност/Коментар
Война в Украйна	“Русия освобождава от нацисти”; “НАТО започна войната”; “САЩ финансират биооръжия в Украйна”	Русия извърши агресия; твърденията за биооръжия са опровергани конспирации.
България и войната	“Ще ни пратят на фронта”; “България ще стане мишена на ракети”; “Оръжията за Украйна ни въвличат във война”	България изпраща хуманитарна и военна помощ към Украйна, приема бежанци.
Мигранти и бежанци	“Мигрантите убиват и носят хаос”; “ЕС е виновен за кризата, а не Лукашенко”; “Украинските бежанци живеят на наш гръб в лукс”	Издръжката на бежанците идва предимно от европейски средства.
Икономика и енергетика	“Санкциите убиха икономиката ни, не вредят на Русия”; “Без руски газ сме обречени”; “Ужасна спекула покрай еврото”	Санкциите имат цена, но и цел – да спрат агресора; инфлацията е глобален феномен 2022 г. Руският газ бе заместен наистина с малко по -скъп, но е факт че износа на боеприпаси нарасна и дава ефект върху икономиката. Присъединяването към еврото ще зависят от подготовката ни, а не от конспирации.
Северна Македония	“България = заплаха за идентичността ни” (в РСМ); “Македония ни мрази, трябва твърд отговор” (в БГ); “Заговор на чужди сили (Сорос, Орбан) срещу нашите народи”	Спорните въпроси между БГ и РСМ са решими с диалог и зачитане на историята. Пропагандата ескалира езика на омраза. Има външни играчи (проруско и унгарско влияние), които печелят от конфликта.
Политически игри	“Машините за гласуване са нагласени”; “Всички политици крадат, няма смисъл”	Липсват доказателства за манипулация на вота с машини. Очернянето на всички политици води до изборна апатия, което облагодетелства крайните елементи.

Таблица: Основни направления на дезинформацията (2022–2023) и тяхното опровержение.

Тези примери показват, че геополитическата дезинформация (войната, НАТО, миграцията) и вътрешната дезинформация (икономика, избори) често вървят ръка за ръка – и двете експлоатират базови страхове и недоверие. Нека сега разгледаме какви мерки се взеха (или не се взеха) срещу тази лавина от лъжи и какво може да се направи занапред.

Противодействие на дезинформацията: усилия и препоръки

Борбата с дезинформацията през 2022–2023 г. в България беше неравномерна – на моменти имаше проблясъци на активност от страна на институции и граждански сектор, но като цяло липсваше целенасочена държавна политика (особено заради честата смяна на правителства). Ето обзор на предприетото и експертните препоръки:

Липса на цялостна стратегия: Поради политическата нестабилност (няколко служебни кабинета, избори през април и октомври 2022 и отново април 2023), не бе изработена национална стратегия срещу дезинформацията. Докато страни като Естония, Чехия, Полша имат правителствени звена за борба с пропагандата, у нас такива стъпки бяха забавени. Едва към края на 2023 г. се появиха законодателни инициативи – министър Божидар Божанов внесе законопроект срещу анонимните „трол“ акаунти онлайн, изискващ по-голяма прозрачност от соц. мрежи5. Той отеква европейския Закон за цифровите услуги (DSA). Но за 2022–2023 г. може да се каже, че държавата основно “гасеше пожари” реактивно, без проактивна комуникационна кампания.
Фактчекинг и медии: Светъл лъч бяха усилията на някои медии и НПО. Българското национално радио създаде рубрика за проверка на факти, където редовно опровергаваше популярни митове (напр. разобличаване на неверни твърдения за бежанците, за еврото и пр.). Платформата FactCheck.bg на АЕЖ и стопанисвана от агенция Франс Прес (AFP) също обхвана теми като войната, ваксините, машинното гласуване. Важността на тези проекти е голяма, но аудиторията им е все още сравнително ограничена. Препоръката тук е да се намерят начини техните проверки да достигат масово – например чрез партньорства с големи телевизии и онлайн платформи, така че когато една лъжа стане вирусна, опровержението да се показва до нея в интернет търсенията.
Образование и информираност: Както вече отбелязахме, медийната грамотност в България е най-ниската в ЕС2. Това е структурна причина за податливостта на хората. През 2022–2023 г. различни организации (Министерство на образованието, неправителствени проекти) проведоха обучения за разпознаване на фалшиви новини сред учители и ученици, но обхватът им беше малък спрямо нуждите. Експертът Мартин Лесенски (Фондация Отворено общество) коментира, че “най-уязвими към дезинформация са държавите близо до войната”, какъвто е нашият случай2. Урокът тук е, че всеобщата устойчивост трябва да се изгражда системно – чрез включване на теми за критично мислене в училище, публични кампании, разяснителна журналистика. Например, едно позитивно развитие: през 2023 г. беше учредена Българска коалиция срещу дезинформацията – обединяваща медии, граждански организации и експерти. Тя има потенциал да координира усилията, стига държавата да я подпомогне институционално.
Ролята на социалните мрежи: По данни от Евробарометър, 86% от българите черпят новини първо от телевизия, но веднага след това (60%) – от онлайн платформи и социалки6. Facebook е “крал” у нас. И именно там вилнее най-много дезинформация. През 2022 г. Meta премахна няколко български страници, свързани с координирано неавтентично поведение – включително такива, разпространяващи руска пропаганда. Но тези усилия са капка в морето. Необходимо е по-тясно сътрудничество с технологичните компании: бързо сигнализиране на масови лъжи, ограничаване на ботове, популяризиране на проверени източници. ЕС вече натиска в тази посока с Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, но от националните органи (напр. КРС, СЕМ) се очаква също да изискват отчетност. До момента реакциите у нас бяха по-скоро спорадични – например, през 2023 г. се заговори за нуждата от санкции за платформите, които не ограничават руска пропаганда, но законодателни действия още се изчакват.
Значение на емоционалната интелигентност: Изследвания показват, че фалшивите новини се разпространяват 6 пъти по-бързо от истината, главно защото ни карат да реагираме емоционално. Българите често (с добро сърце или с гняв) споделят нещо скандално без проверка. Експертът Георги Малчев посочва: “Емоциите ни отключват действията ни, а тези действия (лайкове, споделяния) хранят алгоритмите на социалните мрежи, които още повече усилват такива новини”4. Това значи, че ключът за противодействие се крие и у всеки гражданин – ако масово се приучи навикът да се проверява източникът (което отнема буквално 30 секунди)4, и ако хората се въздържат от импулсивно разпространение на непотвърдена “сензация”, лавината от лъжи ще намалее.
“Не храни троловете”: Друга практическа препоръка към потребителите е да не се влиза в излишни пререкания с очевидни тролове онлайн – това само повишава видимостта на техните постове. Вместо това, по-добре е да се ползват функциите за докладване (Report) на съответната платформа или да се остави проверен коментар с линк към опровержение, без да се води безкрачен спор. Помним максимата: “Не спори с глупака, хората може да не забележат разликата.” – валидна е и за платените интернет провокатори.
Международно сътрудничество: Като част от ЕС и НАТО, България не е сама в тази битка. През 2022 г. Европейската служба за външна дейност (EEAS) активира специални Anti-Disinformation работни групи за Източна Европа, където български аналитици също обменят информация. В рамките на инициативата East StratCom (която поддържа сайта EUvsDisinfo) бяха преведени на български десетки статии, разобличаващи кремълски лъжи – включително такива, които циркулират у нас. Тези материали се публикуват от партньорски медии. Подобни усилия трябва да продължат и засилят, защото дезинформацията не признава граници. Също така, регионалното сътрудничество с Румъния (чрез обсерваторията BROD), с Гърция, със западните Балкани може да помогне за по-широко съпротивление срещу едни и същи лъжи, които често “обикалят” региона (пример: конспирациите за ваксините бяха почти идентични във всички балкански държави).

В заключение, 2022–2023 бяха години на сериозни изпитания за информационния суверенитет на България. Обществото устоя на натиска да промени геополитическата си ориентация – мнозинството българи продължават да подкрепят ЕС и НАТО, макар и с известна ерозия на ентусиазма. Но цената е висока: разделенията се задълбочиха, доверието в институциите (и помежду ни) беше разклатено от постоянните манипулации.

Борбата продължава. Ключовите оръжия са прозрачност, образование и активен отпор на всяка лъжа – от всеки от нас. Както се казва, “лъжата обикаля половината свят, докато истината си връзва обувките”. Нашата задача като общество е да помогнем на истината да настигне и изпревари лъжата, въоръжена със знание и критично мислене. Това ще определи дали занапред ще съумяваме да взимаме решения на базата на факти и разум (от което зависи здравето на демокрацията ни), или ще се лутаме под влиянието на поредния мит.

Бележка: Този анализ на 2022–2023 г. е втора част от серия прегледи на дезинформацията в България. Предходната част за 2021 може да видите тук.

Литература

Игнатов, Т. (2021). „Фалшива новина от България е в топ 5 на Европа“. Българска национална телевизия.
Postvai.com. (2021). „Преглед на дезинформацията и фалшивите новини през 2021 г.“ Postvai.com – Блог за онлайн маркетинг.
EUvsDisinfo. (2021). What Happened in 2021? EUvsDisinfo (East StratCom Task Force, EEAS).
Angelov, G. A. (2022). „Как нагли лъжи и дезинформация прояждат България“. Deutsche Welle – България.
Актуално.ком. (2022). „Проучване: Българите са най-податливи в ЕС на фалшиви новини, но не ги е грижа“. Actualno.com, 12 октомври 2022.
Lesenski, M. (2022). Media Literacy Index 2022. Open Society Institute – Sofia.
DW Новини. (2023). „България е най-уязвима на фалшиви новини от страните в ЕС, сочи доклад“. Свободна Европа, 11 май 2023.