Урок 14 от 25
Препоръки за развитие на AI в отбраната
Бебето се учи първо да пълзи, после да върви и накрая да тича. Сега смe в етапа на пълзенето, що се отнася до АI. – Дейв Уотърс
На базата на международния опит и факта, че България е малка страна с ограничени ресурси в близост до конфликтната зона Черно море с наличие на хибридни и информационни заплахи и има съюзни ангажименти към НАТО и ЕС, се вижда, че страната е особено уязвима на дезинформация и кибератаки. Тези обстоятелства изискват интегрирането на AI не просто като технологично нововъведение, а като стратегически „щит“ за националната сигурност.
Тази глава ще очертае ключовите направления, в които AI може да донесе съществена добавена стойност – интеграция на интелектуални решения в разузнаването и C4ISR системите, усъвършенстване на киберотбраната и информационната сигурност, оптимизация на логистиката и снабдителните вериги, въвеждане на напреднали методи за обучение и симулации, както и развитие на автономни платформи с фокус върху достъпни и модулни технологични решения за повишаване устойчивостта на отбраната.
14.1. Нормативна рамка за употреба на изкуствен интелект
в сигурността и отбраната
На първо място, внедряването на изкуствен интелект в отбранителните системи изисква ясна нормативна архитектура, осигуряваща баланс между технологично развитие, спазване на международното хуманитарно право и защита на фундаменталните права. Необходимо е да се анализират ключовите правни документи на НАТО и Европейския съюз, както и националната рамка на Република България, регламентиращи разработването и прилагането на ИИ в сектора за сигурност и отбрана.
Атлантическият съюз развива всеобхватна рамка за управление на изкуствения интелект, основана на стратегически документи, етични принципи и институционални механизми за контрол. През октомври 2021 г. Съюзът прие Стратегия за изкуствен интелект, която поставя основите на подхода на Алианса към технологиите с двойна употреба и залага четири стратегически цели: ускоряване на прилагането на изкуствения интелект при спазване на отговорността; гарантиране на оперативна съвместимост между системите на държавите членки; защита на технологиите от злонамерено използване и идентифициране на заплахи от противниковото използване на AI.[1]
През юли 2024 г. Стратегията е актуализирана, за да отрази развитието на генеративните модели и новите фундаментални системи. Ревизираният документ разширява обхвата с включване на рисковете от дезинформация и информационни операции, свързани с насилие на полова основа, като паралелно с това засилва фокуса върху оперативната съвместимост на AI системите в рамките на Алианса.[2]
Централна роля в нормативната рамка играят принципите, одобрени през 2021 г. и препотвърдени през 2024 г. – законност, отговорност и отчетност, обяснимост и проследяемост, надеждност, управляемост и смекчаване на пристрастията. Тези принципи са обвързващи за всички държави членки при разработката на военни системи с изкуствен интелект.
От практическа гледна точка, през октомври 2022 г. Съветът на NATO одобрява план, който създава кохерентен подход към развитието и защитата на автономните системи в съответствие с нормите на Алианса и международното хуманитарно право.[3]Паралелно е създаден Data and Artificial Intelligence Review Board (DARB), който операционализира плана чрез разработване на инструменти за сертифициране и оценка на риска.[4]
От институционална гледна точка, ключово значение има Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic (DIANA), учреден през април 2022 г. на срещата на външните министри на Алианса (NATO, DIANA Charter, 2022). DIANA функционира чрез мрежа от акселератори и тестови центрове (над 180 локации в Алианса), които подпомагат дълбоките технологии с двойна употреба чрез предоставяне на грантове и достъп до тестова инфраструктура (NATO, Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic, 2025). Съществувайки като допълнение, NATO Innovation Fund (NIF) е първият многосуверенен фонд за рисков капитал с капитализация от 1 милиард евро, инвестиращ в стартиращи компании от области като ИИ, квантови технологии и автономни системи (NATO, NATO Innovation Fund, 2022).
Европейският съюз подхожда към регулирането на ИИ чрез подход, регламентиран в Regulation (EU) 2024/1689 – известен като AI Act – публикуван в Официалния вестник през юли 2024 г. и влязъл в сила на 1 август 2024 г.[5]Регламентът въвежда риск-базирана класификация на ИИ системите, като забранява „неприемливия риск“ (напр. социален рейтинг от обществени органи, манипулационни техники) и налага строги изисквания за „високорискови“ системи.
От съществено значение за отбранителния сектор е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Регламента, която изключва от обхвата ИИ системи „пуснати на пазара, въведени в експлоатация или използвани… изключително за военни, отбранителни или национални служби за сигурност цели“. Изключването се основава на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, съгласно който националната сигурност остава отговорност на отделните държави членки.
Въпреки това, когато разработена за военни цели ИИ система се използва временно или постоянно за други цели (граждански, хуманитарни, правоприлагане или обществена сигурност), тя попада в обхвата на Регламента. Аналогично, системите с двойна употреба, пуснати на пазара за граждански цели, но използвани впоследствие за отбрана, остават под регулаторния режим на AI Act.
На политическо ниво ЕС развива координиран подход чрез координационен AI план (2018, актуализиран 2021), като отбранителните аспекти са регламентирани преимуществено в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) чрез European Defence Fund и програма Digital Europe. Тези механизми подпомагат развитието на „отбранителни ИИ способности“, без да създават отделна нормативна рамка, паралелна на тази на NATO.[6]
Българската политика в областта на ИИ се конституира на първо място от Концепцията за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г., приета с Протокол № 72 на Министерския съвет от 16 декември 2020 г. Документът идентифицира сигурността и отбраната като приоритетни сектори, като посочва, че „в системите за сигурност и отбрана изкуственият интелект навлиза широко с възможността за обработка и интерпретация на многоканална и огромна по обем информация… и се очаква те да предлагат в реално време възможни сценарии и алтернативи за реакция, като се самообучават“.[7]
Концепцията залага шест стратегически цели, сред които изграждане на научна инфраструктура, развитие на капацитет за изследвания и създаване на нормативна база за „надежден ИИ“ в съответствие с международните стандарти. Тя предвижда триетапно изпълнение: краткосрочен етап (2021 – 2023) с фокус върху пилотни проекти; средносрочен (2024 – 2027) за мащабиране на инфраструктурата и дългосрочен (2028 – 2030) за консолидация и стандартизация.[8]
На институционално равнище Министерството на отбраната на Република България развива системна политика за интегриране на ИИ чрез меморандуми за сътрудничество с научни организации. На 7 януари 2025 г. е подписан Меморандум за сътрудничество между Министерството и Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Документът с петгодишен срок на действие регламентира партньорство в областите иновации, компютърни науки, изкуствен интелект, киберсигурност и развойна дейност за модернизация на въоръжените сили. През 2025 г. са подписани допълнителни меморандуми с Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Сдружение „Българска отбранителна индустрия – акад. Стефан Воденичаров“, които създават триъгълника „армия – академия – бизнес“ като модел за технологичен трансфер.
Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2032 г. (Програма 2032), одобрена от Народното събрание, определя като приоритет „въвеждане на изкуствен интелект, обработка на големи масиви данни и квантови технологии в областта на киберотбраната и военните комуникации“.[9]Програмата предвижда поддържане на разходите за отбрана на ниво не по-малко от 2% от БВП след 2024 г. и поне 20% от бюджета за придобиване на нови въоръжения и оборудване.
България активно участва в инициативата DIANA на NATO чрез два одобрени тестови центъра – Институтът за изследване на големи данни за умното общество (GATE) за изкуствен интелект и Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ за автономни системи (Министерство на иновациите и растежа, Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic, 2025). Участието в DIANA позволява на български иноватори достъп до грантове в размер на 100 000 € и мрежа от над 180 тестови центрове в Алианса.
Националната инфраструктура се допълва от проект BRAIN++ (Bulgarian Research and Innovation Network for AI), който спечели финансиране от 90 милиона евро по линия на EuroHPC Joint Undertaking през март 2025 г. Проектът, реализиран от INSAIT и София Тех Парк, предвижда изграждането на фабрика за изкуствен интелект със суперкомпютър Discoverer++, оптимизиран за генеративен ИИ, роботика и космически наблюдения. Фабриката ще функционира като one-stop-shop за държавни институции, образователни организации и частни компании за отговорно въвеждане на иновации с ИИ.
Паралелно, с Решение № 415 на Министерския съвет от 25 юни 2025 г., се създава Център за иновации в отбраната като звено към „София Тех Парк“ АД. Центърът се финансира с 30 млн. лв. (15,3 млн. евро) по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021 – 2027 (ПНИИДИТ) и има за цел тестване и сертифициране на технологии с двойна употреба, с фокус върху безпилотни летателни средства и усъвършенствани отбранителни системи. Центърът действа в партньорство с Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“, съгласувайки научноизследователската дейност с националните военни приоритети и целите на НАТО и ЕС.
Нормативното пространство за прилагане на ИИ в отбраната се характеризира с многостепенна архитектура: НАТО осигурява стратегически рамки и принципи за отговорно използване; ЕС регулира гражданските приложения чрез AI Act, като изключва ексклузивно военните цели, но запазва контрол върху двойната употреба; България синхронизира националните си приоритети с тези на Алианса чрез Концепцията до 2030 г., Програма 2032 и конкретни институционални механизми (DIANA, BRAIN++, Център за иновации). Тази интегрирана рамка създава условия за технологичен суверенитет, съвместимост със стандартите на Алианса и насърчаване на иновационната система между държавата, академичните институции и частния сектор.
В тази връзка интересен пример за настоящото изследване може да се даде с Армения, където NVIDIA инвестира 500 милиона долара в изграждането на фабрика за изкуствен интелект. Този проект представлява трансформация на енергийния излишък в цифрови активи, които някои експерти наричат „новият петрол“. Арменска фабрика с мощност 100 мегавата ще произвежда изчислителна мощност – критичен ресурс за глобалното обучение на AI системи. Арменският успех се дължи на комбинация от благоприятни данъчни политики, наличието на млади квалифицирани специалисти и активното участие на арменската диаспора. Страната привлича международни технологични компании и професионалисти, включително голяма вълна от специалисти, напуснали Русия след инвазията в Украйна.
Таблица 27. Ключови характеристики на AI инфраструктурата
за национална сигурност
| Характеристика | Описание | Влияние върху сигурността |
| Енергийна интензивност | Висока консумация на енергия | Зависимост от стабилни енергийни източници |
| Изчислителна мощност | Голяма обработваща способност | Надмощие в обработка на данни и модели |
| Данъчна сигурност | Защита на информационните потоци | Спиране на вражеско проникване |
| Интеграция в отбраната | Включване във военни системи | Предимство в модерната война |
В заключение може да се каже, че нормативната рамка е налице и е от решаващо значение за регулирането на характеристиките на AI инфраструктурата за национална сигурност. Тя не само дефинира изискванията към технологиите и процесите, но също така очертава стандартите за компетентност и професионална подготовка на кадрите, които работят с тях. Синхронизирането между законовите регулации и развитието на длъжностните профили осигурява ефективна интеграция на AI решенията във всички нива на отбраната, като същевременно повишава оперативната готовност и устойчивост на националната сигурност. В този контекст формирането на нови хибридни компетенции и непрекъснатото обучение се превръщат в стратегически приоритет за държавата и нейните отбранителни институции.
14.2. Бъдещето на военните длъжности и компетенции
в контекста на изкуствения интелект
Развитието на изкуствения интелект и подготовката на кадри, способни да го операционализират, се очертават като фундаментални елементи на технологичната мощ на съвременните нации. В този контекст, военните организации преживяват коренна трансформация на професионалните изисквания, при която традиционните бойни умения се комбинират с дълбока технологична грамотност.
Бързото разпространение на изкуствения интелект води до вълна от изследвания, които измерват и прогнозират неговите въздействия върху пазара на труда. В началото на март 2026 г. Anthropic публикува доклад за въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда, който за първи път въвежда показател за измерване по наблюдавана реална употреба на AI[10].
Основни изводи в него са, че AI все още е далеч от пълния си потенциал – реалното използване покрива само част от задачите, които теоретично може да автоматизира. Най-много AI се използва в професията на програмисти, обслужване на клиенти, финансови анализатори, оператори за въвеждане на данни. AI вече влияе на определени професии, но ефектите са ограничени. Няма масово изместване на работници, поне засега.
Фигура 68. Теоретичен капацитет и наблюдавана употреба на ИИ по професионални категории
Графиката ясно показва къде изкуственият интелект ще предизвика революция и къде човешкият фактор остава критичен. Секторите, предлагащи сигурност, охранителни услуги, монтаж и ремонт показват много нисък теоретичен обхват на изкуствения интелект. Това означава, че тактическите длъжности на терен, изискващи физическа адаптивност, сензорна ориентация и комплексни морални решения в хаотична среда, ще продължат да разчитат основно на човешки персонал, но административните и аналитичните длъжности ще се дигитализират агресивно, но все пак ще изискват оператори за работа с AI.
В българския контекст няколко водещи висши учебни заведения стартираха учебни програми с профил „Изкуствен интелект“, фокусирайки се върху подготовката на кадри за управление на технологии като обработка на естествен език, невронни мрежи и генетични алгоритми (Valchev & Petrov 2022). Паралелно с това значително внимание се отделя на специфични отрасли на отбраната, като военната медицина например. Застаряващото население и необходимостта от подобряване на здравните политики, включително тези за поддържане на боеспособността на личния състав, подчертават важността от ефективно използване на технологиите. Дейности като диагностика и скрининг на медицински изображения, персонализирани планове за лечение и „уелнес“ мониторинг на здравословното състояние на военнослужещите придобиват критично оперативно значение (European Defence Agency 2023).
Развива се и телемедицината, където изкуственият интелект играе ключова роля в отдалечената диагностика и консултиране, решавайки проблеми с достъпа до специализирана медицинска помощ в отдалечени гарнизони и военни обекти. Във военната фармацевтика AI ускорява откриването на нови лекарства и оптимизира клиничните изпитания, както и мониторинга на безопасността на лекарствените средства (European Defence Agency 2023).
Технологията на ИИ все още не е достигнала пълния си потенциал. Крайната цел на изследователите, работещи върху „интелигентните“ машини, е достигането на изкуствен интелект, сравним с човешкия, а в перспектива – и неговото превъзхождане. Този технологичен напредък създава нови възможности за приложение, но изисква непрекъснато обновяване и оптимизиране на множество публични и частни институции, генерирайки нови потребности на пазара на труда и нови военни длъжности, повишавайки производителността и в крайна сметка – оперативната ефективност.
Бъдещето на военните длъжности е неразривно свързано с адаптацията към дигиталната среда и интеграцията на изкуствен интелект във всички нива на командване. Вместо традиционните професии, акцентът пада върху хибридни роли и компетенции, които изискват синергия между военноспецифични знания и технологична експертиза. Развитието на автономните системи и интелигентните технологии създава шест ключови нови длъжности във военната професия, свързани с AI:
● Специалисти по данни и военна аналитика. Търсенето на експерти по анализ на данни, изследователи и анализатори на разузнавателни данни ще се интензифицира. Тези специалисти са критични за обработката на огромни потоци от разузнавателна информация, генерирани от съвременните сензорни системи. Те гарантират, че използваните от алгоритмите на AI данни са точни, пълни и оперативно релевантни.
● Инженери и разработчици на AI за отбранителни системи. Това се очертава като една от най-значимите длъжности в бъдещите въоръжени сили. Тези специалисти осигуряват функционалността на системите с изкуствен интелект, включително техния дизайн, актуализация, отстраняване на грешки и конфигуриране за специфични военни приложения.
● Специалисти по тестване и валидиране на софтуер (QA/Test Engineers). Жизненоважни за разнообразни отрасли във военната индустрия, тези експерти отговарят за софтуерното и хардуерното тестване на системи, като търсят уязвимости и проверяват тяхното въздействие върху потребителя (военнослужещия) и мисията. Те планират процесите на тестване и определят критериите за ефективност и сигурност в условията на висока несигурност.
● Експерти по киберсигурност и информационна отбрана. С усложняването на технологичните системи заплахите от хакерски атаки и злоупотреба с чувствителни данни нарастват експоненциално. Експертите по киберсигурност стават критично важни за всяка военна организация, отговарящи за защитата на цифровата инфраструктура и осигуряването на сигурна дигитална обмяна на информация в условията на хибридни заплахи.[11]
● Специалисти по роботика и автономни системи. Разработката и оперативната поддръжка на безпилотни летателни апарати (БПЛА), наземни роботизирани платформи и морски автономни системи изискват нов клас технически специалисти, комбиниращи познания по мехатроника, AI и оперативно изкуство.
● Специалисти по енергийни технологии. В отговор на климатичните промени и изчерпването на ресурси ще нарасне нуждата от инженери по възобновяема енергия, проектанти на енергийно ефективни съоръжения, успоредно с нарастващата нужда от енергия на центовете за изкуствен интелект, както и на интегриращи AI за оптимизация на енергийния разход (European Defence Agency 2023).
Всичко това налага формиране на определени ключови дигитални компетентности в AI ориентираната отбрана. Военнослужещите, способни да разработват, поддържат и оптимизират AI базирани системи, придобиват централно значение и трябва да:
– създават алгоритми за тактическо и оперативно планиране, включващи машинно обучение и дълбоки невронни мрежи;
– интегрират и работят с AI в съществуващите системи за управление и контрол;
– осигуряват защитата на военните мрежи и платформи чрез внедряване на интелигентни системи за откриване на аномалии;
– разработват технологии за киберотбрана, включващи автономни системи за реагиране;
– управляват безпилотни и автономни платформи и да контролират дистанционно управляеми системи с висока степен на автономия;
– анализират данни от сензори и камери в реално време;
– могат да анализират и интерпретират големи обеми данни в реално време;
– оптимизират логистичните вериги чрез интелигентно планиране;
– бъдат подготвени да оценяват съответствието на AI базирани решения с международното хуманитарно право и правилата за водене на бойни действия;
– са запознати с някои етични дилеми, свързани с делегирането на решения за използване на сила от машини.
Въпреки технологичния напредък, някои длъжности не могат да бъдат заменени от изкуствения интелект. Най-устойчиви за нуждата от човешкия фактор ще останат: командирите, вземащи решения в условия на морална неяснота; инструкторите, които обучават и мотивират; военните психолози, поддържащи психическото здраве на личния състав и военните медици, осигуряващи медицинска грижа. Тези роли са изградени върху етични принципи, емпатия, лидерство и автентичен човешки контакт – качества, които остават извън обхвата на изкуствения интелект в обозримо бъдеще. Дигитализацията спестява времевия ресурс на хората. Но от тях зависи за какво ще се изразходва останалото свободно време. Дали ще бъде по посока на личното и професионалното израстване или ще останат в застой, следва да станем свидетели тепърва на тези процеси.
Специфичните човешки компетенции, които остават неподвластни на автоматизация, включват:
● Лидерство и взимане на решения в условия на несигурност. Способността да се ръководят екипи в екстремални условия и да се взимат етични и отговорни решения, базирани на интуиция и морална преценка, не може да бъде напълно автоматизирана. AI може да предостави опции, но крайното решение в контекста на сложния морален пейзаж на съвременните конфликти остава човешки прерогатив.
● Емоционална интелигентност и междукултурна комуникация. Военнослужещите трябва да поддържат висока степен на емоционална устойчивост и ефективна комуникация, особено в мултинационални операции и междукултурна обстановка. Способността за съпричастие, разбиране на невербални сигнали и изграждане на доверие са критични за коалиционните операции.
● Адаптивност и креативност. Бойното поле е динамична, нелинейна среда, изискваща бързо мислене, импровизация и нестандартни решения – качества, които AI все още не може да репликира в контекста на непредвидени сценарии.
Интеграцията на изкуствения интелект във военните професии поставя редица етични и организационни въпроси, свързани с автономността на оръжейните системи и делегирането на решения за използване на смъртоносна сила.
Въвеждането на инструменти с изкуствен интеллект може да доведе до промяна в структурите на работа и потенциална загуба на традиционни длъжности, изискваща активна политика за преквалификация. Повишаването на стреса и натоварването на военнослужещите, работещи с високотехнологични системи (когнитивно натоварване), и най-вече постоянната необходимост от непрекъснато обучение и адаптация стават фундаментални характеристики на военната кариера.
Бъдещето на военните професии се очертава като сложен синтез между човешките способности и технологичните иновации. Изкуственият интелект ще трансформира начина, по който се водят войни, пренареждайки йерархиите на знанието и властта във въоръжените сили, но човешкият фактор ще остане централен за успеха на всяка операция.
За да успеят, съвременните армии трябва да инвестират в обучение и развитие на кадри, способни да работят в симбиоза с AI, развивайки технологичен интелект заедно с военното дело. Необходимо е да се създадат етични и съответните правни рамки за използването на автономни системи, гарантиращи съответствие с международното право и военните традиции. Поддържането на баланс между технологичните възможности и човешките ценности се осъществява, като се признае, че крайната цел на технологиите е подкрепа на човека, а не неговото заместване.
Ефективността на бъдещите въоръжени сили няма да се измерва само със скоростта на алгоритмите или мощността на сензорите, а със способността на човешките същества да използват интелигентните машини за постигане на стратегически цели, съхранявайки при това моралните основи на военното дело.
14.3. Българският потенциал в областта на AI
В съвременната среда на сигурност, доминирана от концепциите за „мулти-домейнна война“ и алгоритмично превъзходство, националният суверенитет все по-често се дефинира чрез способността на държавата да генерира и обработва възможно най-бързо информацията, за да съкрати цикъла НОРД и веригата на унищожение (Kill Chain). Изкуственият интелект престана да бъде просто екзотично поле на академични изследвания и се трансформира в критичен актив за националната сигурност, действащ като мултипликатор на силите във всички домейни на отбраната – от киберпространството до кинетичните операции.
За държава като България, разположена на ключов фланг на НАТО и външна граница на Европейския съюз, интегрирането на системи с изкуствен интелект в отбраната не е въпрос на избор, а императив за оцеляване и релевантност в променящата се среда на сигурност. България се намира в уникална точка. Страната ни разполага с рядка комбинация от стратегически активи – стабилна ядрена енергия, нововъзникваща научна инфраструктура от световна класа и традиции в образованието на ИТ специалисти. Въпреки това реализацията на потенциала в отбранителен капацитет е възпрепятствана от фрагментацията на усилията, политическата нестабилност и забавената адаптация на регулаторната рамка.
За Българската армия, която оперира с ограничен бюджет, интеграцията на изкуствен интелект изисква стратегически подход, фокусиран върху асиметрични предимства.
Инвестирането в AI подкрепени системи за интелигентно наблюдение е от първостепенно значение. През ноември 2025 г. България обяви програма за оборудване на военни формирования със симулатори за управление на дронове.
Усъвършенстването на мрежово-центричното командване е от ключово значение за интеграцията на различни сензорни платформи. Според НАТО (2024), цифровата трансформация на Алианса изисква технологична и културна промяна, при което данните се използват като стратегически актив. Противодействието на по-могъщи противници изисква прилагане на принципите на асиметричната война. За България това означава развитие на децентрализирани структури за командване, които могат да функционират автономно при нарушени комуникации, както и инвестиции в евтини, но ефективни средства като дронове и преносими ракетни системи.
Целта на българската отбранителна стратегия трябва да бъде създаването на условия, при които никой противник не би могъл да влезе на национална територия и да постигне победа, без това да му коства недопустимо висока цена. Тази концепция се основава на многоизмерна интеграция с НАТО и ефективна подготовка на кадри. През април 2022 г. два български института станаха изпитвателни центрове за НАТО в областите на големи данни и изкуствен интелект (Kostadinova 2022).
В основата на всяка съвременна ИИ стратегия стои физическата и интелектуалната инфраструктура, способна да поддържа обучението на мащабни модели. През периода 2024 – 2026 г. България демонстрира качествен скок в това направление, преминавайки от позицията на потребител към позицията на създател на технологии. Централно място в новата технологична архитектура на страната заема Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), създаден в партньорство с швейцарските политехники ETH Zurich и EPFL. Кулминацията на това развитие е изборът на България за домакин на една от шестте нови европейски „AI фабрики“ в рамките на инициативата EuroHPC. Проектът BRAIN++, на стойност около 90 милиона евро, представлява сътрудничество между INSAIT и София Тех Парк, създаващ интегрирана производствена среда за интелигентност, където суровината (данни) се преработва чрез специализиран хардуер (GPU клъстери) в продукт с висока добавена стойност (генеративни модели).
В рамките на BRAIN++ се предвижда изграждането на нов суперкомпютър, условно наречен Discoverer++, оптимизиран специфично за AI натоварвания (AI workloads). За разлика от класическите суперкомпютри, предназначени за физически симулации, новата машина притежава архитектура, фокусирана върху тензорни изчисления, необходими за обучението на дълбоки невронни мрежи. Това осигурява на българската наука и отбрана суверенен капацитет за разработка на модели без необходимост от трансфер на чувствителни данни към облачни структури извън юрисдикцията на ЕС или НАТО (INSAIT, BRAIN++ Project Documentation).
INSAIT фокусира усилията си върху генеративни модели за роботика, наблюдение на Земята (Earth Observation) и езикови приложения. В контекста на отбраната, моделите за наблюдение на Земята са директно приложими за анализ на сателитни снимки (IMINT), докато езиковите модели са ключови за обработката на разузнавателна информация (SIGINT/OSINT) и киберсигурността. Чрез стартиралата през юни 2025 г. програма за обмен с Масачузетския технологичен институт (MIT) на стойност 1 милион долара българските изследователи получават достъп до най-напредналите разработки в света, което ускорява внедряването на иновации в националния отбранителен комплекс[12].
Таблица 28. Българско участие в ключови международни
отбранителни AI инициативи (2025)
| Инициатива/ програма | Участваща организация | Област на специализация | Значение за националната сигурност |
| NATO DIANA | Институт GATE | Големи данни, борба с дезинформацията | Противодействие на когнитивни атаки и хибридни заплахи. |
| NATO DIANA | Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ | Киберзащита, C4I системи | Защита на комуникационната инфраструктура на армията. |
| EDF (Project ASTERION) | Wiser Technology | Подводни комуникации, алгоритми | Сигурност в морския домейн (Черно море). |
| EDF (Project MARTINA) | Wiser Technology | AI за анализ на сателитни изображения | Разузнаване (IMINT), автоматизиран анализ на заплахи |
| MIT Exchange Program | INSAIT | Генеративен AI, роботика | Трансфер на фундаментално знание и технологии |
Докато INSAIT се фокусира върху фундаменталните алгоритми, Институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) към Софийския университет играе ролята на интегратор на данни. Като национален хъб на International Data Spaces Association (IDSA), GATE работи по създаването на „пространства от данни“ (data spaces), които са критични за оперативната съвместимост между цивилните и военните системи[13]. В ерата на мрежово-центрираната война способността за сливане на данни от разнородни източници – сензори, дронове, социални мрежи, медицински картони – е определяща за ситуационната осведоменост.
Традиционната българска отбранителна индустрия, исторически специализирана в производството на боеприпаси и леко въоръжение, навлиза в период на наложителна трансформация. Войната в Украйна и необходимостта от модернизация на Българската армия катализираха процесите на сближаване между държавното управление, академичните звена и индустриалния сектор.
През януари 2025 г. Министерството на отбраната подписа Меморандум за сътрудничество с INSAIT, създавайки правна и организационна рамка за директно възлагане на задачи, свързани с изкуствения интелект, от страна на военните към академичните изследователи. Този процес бе надграден през юли 2025 г. с подписването на по-широкообхватен меморандум между Министерство на отбраната, Министерството на иновациите и растежа, Министерството на икономиката, Българската академия на науките (БАН) и Сдружение „Българска отбранителна индустрия“, целящ създаване на „нов тип партньорство“ и синергия между наука, бизнес и държава[14].
Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана към Българската академия на науките (ЦИНСО – БАН) стартира през юли 2025 г. мащабно проучване за картографиране на капацитета на институтите на Академията в сферата на отбраната и двойната употреба, което индикира преминаване от хаотични, ad-hoc проекти към планирано и стратегически управлявано научно-развойно портфолио.
Международното признание за българския потенциал в ИИ за отбрана намери израз във включването на страната в мрежата на НАТО DIANA. Два български центъра получиха акредитация като тестови – Институт GATE, определен като тестов център за големи данни и изкуствен интелект с фокус върху откриването на дезинформация и защитата на интелигентни градове, и Институтът по отбрана „Професор Цветан Лазаров“, предоставящ експертиза в киберзащитата и комуникационните системи.
В частния сектор компанията Wiser Technology демонстрира конкурентоспособност чрез участието си в два консорциума, финансирани от Европейския фонд за отбрана (EDF) с общ бюджет над 33 милиона евро – проект ASTERION (подводни комуникации) и проект MARTINA (рамка за тестване на точността и надеждността на ИИ модули за анализ на сателитни изображения)[15].
България се оказва най-уязвимата държава по отношение на дезинформацията сред страните от Европейския съюз (Легенски, Индекс за медийна грамотност, 2022)[16]. Ключови фактори, допринасящи за тази ситуация, включват недостатъчното качество на образователната система, ограничената медийна свобода и ниското ниво на междуличностно доверие в обществото, затова AI може да бъде използван като „щит“ срещу дезинформацията.
В дигиталния контекст на хибридните заплахи медийната грамотност включва разбиране на ролята на медиите в демократичното общество, критично отношение към медийното съдържание, способност за двупосочно въздействие с медийните институции и умения за създаване на потребителско съдържание. Според UNESCO, притежаването на тези компетентности позволява на индивидите да оценяват критично медиите като източници на информация, да вземат информирани решения и да участват активно в обществото.
Жизненият цикъл на дезинформацията е особено зависим от AI и включва четири основни етапа – създаване, разпространение, усилване и приемане. Изследванията показват, че след като дезинформацията бъде възприета, тя става устойчива на корекция, дори при представяне на фактическа информация. Борбата с дезинформацията изисква многостранен подход, включващ образователни инициативи, технологични решения за автоматично откриване с помощта на AI, регулаторни мерки и международно сътрудничество.
Друг стратегически значим аспект на развитието на системите с изкуствен интелект е енергоемкостта. Съвременните модели изискват огромни количества електроенергия за обучение и за експлоатация. Докато стандартен сървърен рак консумира 5 – 10 kW, тези за изкуствен интелект, базирани на GPU, често надхвърлят 50 kW и достигат до 90 kW (Станчев, 2025).
В този контекст България притежава структурно предимство – АЕЦ „Козлодуй“. Ядрената енергия осигурява „базов товар“, наличен 24 часа, критично важен за „гигафабриките“ за данни, където прекъсването на захранването, дори за милисекунди, може да бъде катастрофално. Към 2024 – 2025 г. България е нетен износител на електроенергия с износ от над 7,7 TWh. Плановете за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ гарантират дългосрочна енергийна сигурност за високотехнологичния сектор, превръщайки страната в естествен притегателен център за глобални технологични инвестиции[17]. В сравнение с други държави с амбиции в сферата на технологиите България предлага конкурентно предимство чрез комбинация от стабилност като член на ЕС и НАТО, регулаторна предвидимост, енергийна независимост и по-ниски оперативни разходи (включително 10% корпоративен данък).
Въпреки наличието на хардуер и научни институти, човешкият фактор остава най-сериозното предизвикателство. Българската образователна система реагира на пазарното търсене чрез разкриване на специализирани програми – Софийският университет предлага магистърски програми по „Изкуствен интелект“ и „Технологии за големи данни“, а Техническият университет в София адаптира учебните планове с дисциплини по роботика и киберсигурност. Въпреки това данните за пазара на труда идентифицират структурен дисбаланс. Налице е остър дефицит на специалисти от ниво 2 – експерти с дълбоки познания, способни да разработват и оптимизират сложни AI архитектури, а не просто да използват готови API интерфейси. Проучванията показват, че 60% от ИТ лидерите в България посочват липсата на квалифицирани кадри като основна заплаха за бизнеса[18]. Социологическите данни от 2025 г. разкриват тревожна картина – 56% от гражданите изобщо не използват генеративни инструменти, като българските потребители са два пъти по-склонни да използват ИИ за лични цели и забавление (36%), отколкото за професионална продуктивност или образование (18%).[19]
Таблица 29. Обобщени индикатори на AI системата (2025)
| Индикатор | Стойност / Статус | Анализ на въздействието |
| Инвестиции в AI инфраструктура | ~ 90 – 100 млн. евро (BRAIN++) | Осигурява суверенен изчислителен капацитет за наука и отбрана |
| Енергиен баланс | Нетен износител (7,7 TWh) | Гарантира устойчиво захранване на AI центрове за данни (24/7) |
| Обществено ползване на AI | 13% (активно), 56% (неползващи) | Индикира ниска дигитална готовност на населението/резерва |
| AI готовност на бизнеса | 6,5% (спрямо 13,5% в ЕС) | Забавена икономическа адаптация и риск за конкурентоспособността |
| Регулаторна рамка | В процес на имплементация (AI Act) | Правна несигурност, изискваща ускорено приемане на норми до август 2025 |
Към 2025 г. България беше в процес на въвеждане на Европейския акт за изкуствения интелект (EU AI Act) и следваше да се определят компетентни органи (надзорен и нотифициращ), но поради политически сътресения институциите изостават с разработването на вътрешни механизми. Сериозен рисков фактор за дългосрочните проекти е политическата нестабилност. Честите избори и смени на правителства (осем пъти за четири години) затрудняват стратегическото планиране и водят до забавяне на реформите и усвояването на средствата от ЕС, включително по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки това, ключови проекти като INSAIT и разширението на ядрените мощности се ползват с относителен надпартиен консенсус, което им придава известна устойчивост.
Анализът на състоянието и перспективите на България в областта на изкуствения интелект към 2025 – 2026 г. позволява формулирането на следните изводи:
– България е осъществила стратегически пробив в научната инфраструктура. Създаването на INSAIT и спечелването на проекта BRAIN++ не са изолирани успехи, а системна промяна, която поставя страната на картата на глобалните иновации. Наличието на собствени суперкомпютърни мощности за изкуствен интелект е критичен актив за националния суверенитет;
– енергетиката е предимството на българската ИИ стратегия. Комбинацията от ядрена енергия и развита електропреносна мрежа създава уникално конкурентно предимство за привличане на стратегическа инфраструктура за данни;
– военно-цивилната интеграция е в начален етап, но се ускорява. Подписаните меморандуми и участието в DIANA показват, че изолацията между армията и технологичния сектор е преодоляна;
– човешкият капитал и масовата дигитална грамотност остават най-уязвимите звена, създавайки риск от формиране на „елитарна“ ИИ система, откъсната от реалната икономика и общество.
Въз основа на направения анализ може да се предложат следните препоръки за развитие на ИИ в отбраната и националната сигурност на Република България:
1. Необходимо е институционализиране на координационен механизъм на ниво Министерски съвет, обединяващ Министерството на отбраната, МВР, ДАНС, Министерството на иновациите и растежа, БАН и представители на частния сектор. Това може да стане чрез създаване на национален съвет за ИИ, който да разработи цялостна национална стратегия за ИИ в отбраната (2026 – 2032), съсредоточена върху: (а) суверенни изчислителни капацитети; (б) развитие на технологии с двойна употреба; (в) киберотбрана и когнитивна сигурност и (г) стандарти за военно приложение на ИИ.
2. Използване на енергийното предимство за създаване на специализирана икономическа зона за AI инфраструктура с фокус върху отбраната, която да комбинира достъп до стабилна ядрена енергия, оптична свързаност и близост до военни тестови центрове. Целта е привличане на инвестиции от глобални технологични гиганти и трансфер на технологии към българската отбранителна индустрия.
3. Необходима е цялостна реформа на военното образование и обучение и внедряване на задължителни дисциплини за запознаване с изкуствения интелект на всички нива. Следва да бъдат създадени програми за преквалификация на офицери от оперативен резерв в специалисти по „човек-машина“ интерфейси и анализ на големи данни. Добре е да бъде установен постоянен обмен на персонал между Министерство на отбраната и INSAIT/GATE за осигуряване на практически опит в реални проекти.
4. Като отговор на установената висока уязвимост към дезинформация (Legenski 2022) следва да се стартира мащабна междуведомствена програма, интегрираща медийна грамотност в училищните програми от ранна възраст и в програми за продължаващо обучение за възрастни. В контекста на тоталната отбрана това е критично за повишаване на устойчивостта на обществото срещу когнитивни атаки и хибридни заплахи.
5. Създаване на Фонд за иновации в отбраната (ФИО), финансиран от държавния бюджет и европейски средства, за подпомагане на стартиращи компании в областта на ИИ с отбранително приложение; въвеждане на данъчни облекчения за компании, инвестиращи в научноизследователски решения в сферата на автономните системи, киберсигурността и анализа на разузнавателни данни. Задължително условие следва да бъде сътрудничество с академичните центрове и възможност за двойна употреба на разработките.
6. Спешно приемане на подзаконови актове за прилагане на AI Act в отбранителния сектор с ясни процедури за сертифициране на „високорискови“ ИИ системи за военни приложения; кодифициране на етични правила за разработка и използване на автономни оръжейни системи, гарантиращи човешки контрол и съответствие с международното хуманитарно право.
7. Използване на българското председателство на Инициативата „Три морета“ (2025 – 2026) за поставяне на дигиталната свързаност и ИИ инфраструктурата като приоритет на регионалното сътрудничество; предлагане на съвместна платформа за наблюдение на дезинформацията и хибридните заплахи в Черноморския регион, базирана на капацитета на GATE, като DIANA центъра.
8. Най-важната препоръка е да се задържат и привличат висококвалифицирани кадри. За целта може да бъдат въведени стипендиантски програми „Отбрана и изкуствен интелект“ за докторанти, срещу задължение за работа в отбранителния сектор или академичните центрове минимум 5 години. Уместно е осигуряването на конкурентни заплати в държавния отбранителен сектор за специалисти, работещи с изкуствен интелект, компенсирани чрез допълнителни социални придобивки и възможности за кариера.
Много изследователи на изкуствения интелект вярват, че той ще доведе до златна ера за човечеството — време, в което машините ще създават неограничени блага и просперитет. Според тях по-мощните интелекти ще вършат цялата работа на хората и човек най-накрая ще бъде свободен да посвети времето си на почивка и преследване на личните си мечти. Те твърдят, че в такива времена няма да има недостиг на ресурси, а оттам и престъпления, войни и несправедливост, като изкуственият интелект ще ни помогне да решим останалите световни проблеми — от болестите до глобалното затопляне.
Анализът на трансформациите в съвременната среда на сигурност ясно показва, че изкуственият интелект и дигиталните умения вече не са просто технологична перспектива, а стратегически фактор за устойчивост. Конвергенцията на физическата, дигиталната и когнитивната сфера формира нов тип конфликти, в които данните, алгоритмите и скоростта на вземане на решения имат значение, съпоставимо с класическите измерения на военната мощ. В тази среда националната сигурност се превръща във функция не само на въоръжение и численост, но и на дигитална компетентност и институционална адаптивност.
Емпиричните изводи от настоящото изследване потвърждават, че изкуственият интелект вече е оперативна реалност, която фундаментално променя архитектурата на националната и съюзната отбрана. Бъдещият офицер и експерт по сигурност е призван да изпълнява ролята на архитект и командир на сложни системи човек – машина, в които автономни дигитални агенти, мултимодални информационни потоци и когнитивни операции се сливат в единна оперативна среда. Паралелно, демократизацията на програмирането и навлизането на интуитивни програмни интерфейси превръщат всеки военнослужещ в потенциален иноватор – възможност, която изисква ново поколение дигитална компетентност и образователни рамки.
Монографията утвърждава разбирането, че данните и алгоритмите следва да бъдат третирани като стратегически ресурс, равностоен в територията на класическите бойни средства. Способността за мултимодален синтез и изграждане на платформи за ситуационна осведоменост се очертава като ключов фактор за постигане на информационно и оперативно превъзходство. В същото време, човешкият фактор остава незаменим носител на стратегическа преценка, етична отговорност и легитимност на употребата на сила в пълно съответствие с принципите на НАТО за отговорна и управляема употреба на изкуствения интелект. Изведена е формулата за постигане на стратегическо предимство:
Стратегическо предимство = (алгоритми + данни) х човешка компетентност
Тя подчертава централната роля на образованието и подготовката. Човешката компетентност действа като усилващ множител – без добре подготвени лидери с критично мислене, дигитална култура и етична устойчивост дори най-напредналите технологии остават стратегически неутрални. В този контекст България разполага с реални и устойчиви предпоставки за трансформация в регионален лидер в дигиталните AI технологии. Научният потенциал, енергийните ресурси и индустриалният капацитет създават солидна основа за развитие, при условие че бъдат синтезирани в дългосрочна, последователна и устойчива държавна стратегия. Ключовото предизвикателство пред управлението е да осигури институционална приемственост и стратегическа визия, които да гарантират, че в ерата на изкуствения интелект България ще бъде активен субект, а не пасивен обект на технологичните промени.
Инвестицията в образованието и дигиталната грамотност на бъдещите лидери в сферата на сигурността и отбраната се очертава като най-високостойностния стратегически избор на XXI век. Чрез системен, холистичен подход и последователна политическа воля Република България има възможност не само да гарантира своя суверенитет и сигурност в ерата на алгоритмичната война, но и да допринесе активно за формирането на отговорна, етична и устойчива архитектура на сигурността в евроатлантическото пространство.
[1] NATO, 2021. Summary of NATO’s Artificial Intelligence. Available from: Strategyhttps://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/official-texts/2021/10/22/summary-of-the-nato-artificial-intelligence-strategy.
[2] NATO, 2024. Summary of NATO’s revised Artificial Intelligence Strategy. Available from: https://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/official-texts/2024/07/10/summary-of-natos-revised-artificial-intelligence-ai-strategy
[3] NATO, 2022. Autonomy Implementation Plan. Available from: https://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/official-texts/2022/10/13/summary-of-natos-autonomy-implementation-plan
[4] NATO, 2022. Data and Artificial Intelligence Review Board. Available from: https://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/official-texts/2022/10/13/natos-data-and-artificial-intelligence-review-board.
[5] EUROPEAN UNION, 2024. Regulation (EU) 2024/1689 laying down harmonised rules on artificial intelligence. Available from: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2024/1689/oj.
[6] European Commission, 2021. Available from: Coordinated Plan on Artificial Intelligencehttps://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/coordinated-plan-artificial-intelligence-2021-review.
[7] Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, 2020. Концепцията за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г. Достъпно на: https://www.mtc.government.bg/sites/default/files/koncepciyazarazvitienaiivbulgariyado2030.pdf.
[8] Българска академия на науките, 2020. Изкуствен интелект за интелигентен растеж. Стратегия за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г. Предварителна визия. Достъпно на: https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/07/Proposal-National-Strategy-AI-2030-24June2020.pdf.
[9] Министерство на отбраната, 2022. Програма за развитие на отбранителните способности до 2032 г. Достъпно на: https://mod.bg/doc/cooperation/20181009_Programa_razvitie_otbranit%20sposobnosti.pdf.
[10] MASSENKOFF, M.; MCCRORY, P., 2026. Labor market impacts of AI: A new measure and early evidence. [online]. Anthropic. Available from: https://www.anthropic.com/research/labor-market-impacts
[11] NATO, 2021. Summary of NATO’s Artificial Intelligence. Available from: Strategyhttps://www.nato.int/en/about-us/official-texts-and-resources/official-texts/2021/10/22/summary-of-the-nato-artificial-intelligence-strategy.
[12] Съвместна изследователска програма на INSAIT и MIT CSAIL
[13] GATE Institute achieves IDSA certification of its Data Space connector.
[14] Меморандум за подобряване на взаимодействието между изпълнителната власт и отбранителната индустрия https://www.bas.bg/?p=57691
[15] Българската Wiser Technology с два нови проекта за Европейския фонд за отбрана https://dbr.bg/balgarskata-wiser-technology-s-dva-novi-proekta-za-evropeiskia-fond-za-otbrana
[16] Лесенски, М., 2022. Как започна, как върви: Индекс за медийна грамотност 2022 (How It Started, How It is Going: Media Literacy Index 2022). Институт „Отворено общество“ – София. Достъпно от: https://osis.bg/wp-content/uploads/2022/10/HowItStarted_MediaLiteracyIndex2022_ENG_.pdf [Посетено на 4 юни 2026].
[17] Електроенергиен Системен Оператор. (2024). План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2024–2033 г.
PDF: https://www.eso.bg/fileObj.php?oid=5010
[18] АЛФА РИСЪРЧ. Навлизането на изкуствения интелект – между съмнения и предимства. София: Алфа Рисърч, 2025. Достъпно на: alpharesearch.bg [прегледано на 4 юни 2026]. https://alpharesearch.bg/post/1039-navlizaneto-na-izkustvenia-intelekt-mejdu-sumnenia-i-predimstva.html
[19] European Commission. Bulgaria 2025 Digital Decade Country Report. Линк: https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/factpages/bulgaria-2025-digital-decade-country-report