Основни понятия и определение за фалшиви новини

Словосъчетанието „фалшиви новини“ („fake news“) беше обявено за дума на 2017 година от британския речник на английския език „Колинс“[1].

Според горния речник терминът „фалшиви новини“ започва да се използва в началото на новото хилядолетие в американската телевизия, за да опише „фалшива, често сензационна информация, разпространявана под прикритието на новинарски репортаж“.

Използването му се увеличава от 2015 г. и ще намери място в следващото печатно издание на речника. Според съставителите на речника, употребата на думите се е увеличила с 365% през 2016 г., пише британският вестник „Гардиън“[2]. Това до голяма степен се дължи на американския президент Доналд Тръмп и честото използване на словосъчетанието от него.

Целта на настоящия труд е да разгледа разпространяването на фалшивите новини преди всичко в областта на интернет пространството, а така също да бъдат илюстрирани примери в различни области на средствата за масова информация, текстово, аудио и видео съдържание с цел предотвратяване появата и разпространението на недостоверна информация в информационното пространство, елемент оказващ съществено влияние и въздействие в различните етапи на реализация на хибридните заплахи за националната сигурност.

Не е лесно да се даде определение, което да обхваща всички аспекти на понятието „фалшива новина”, особено преведено от чужд език. Изразът идва от английското „fake news”, често превеждан като „фалшиви новини”, въпреки че има разлика между фалшив (fake) и неверен (false) се е наложил първият израз. Основната разлика идва от това, че обикновено в статиите с фалшиви новини има доза истина, докато другата е обикновена лъжа.

Терминът fake news бързо набира полярност през 2014 г., когато различни държави започват да се обвиняват една друга в целенасочено създаване на фалшиви новини и стават любимата тема на журналистите.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп редовно използва този термин, за да стигматизира всички медийни публикации, които го представят в негативна светлина, а ако се вярва на социолозите, мнението му споделят не по-малко от половината американски граждани. Все пак според едно от най-популярните определения в САЩ фалшивите новини са „информационна мистификация или целенасочено разпространение на дезинформация в социалните мрежи и традиционните медии с цел въвеждане в заблуждение срещу политическа или икономическа изгода“.

Дефиниция от руски учебник по журналистика гласи, че това са „журналистически съобщения в медиите, съдържащи недостоверна и непроверена информация, несъответстваща на реалните факти и емпиричната действителност“.

Фалшивите новини са неологизъм, които често се използва за нежелани псевдо новини или пропаганда, която цели умишлена дезинформация или генериране на приходи от онлайн реклама. Разпространяването на фалшиви новини е „информационно замърсяване“, което значително нараства по време на избори. 

 „Фалшивите новини” включват в себе си редица най-разнообразни явления от медийните среди: от подправени текстове, а така също фото, видео, или аудио материали до изкуственото създаване на целенасочени лъжливи новини или слухове.

Към теоретическото осмисляне на феномена „фалшиви новини” все по-често се обръщат различните журналистически, а така също и теоретически изследователи и отделни автори.

Още в самото начало ще се опитаме да направим разграничения между понятията „новина”, „информация“, „дезинформация”, „злонамерена новина”, „заблуда” или „слухове”. За да определим по-точно тези понятия и преди всичко отличията в една или друга степен е необходимо да се направи подходящото определение на понятието новина.

„Новината” – това е оперативно информационно съобщение за събития, които са се случили неотдавна или протичащи сега в момента, представляващи политически, икономически или обществени интереси за аудиторията, докато фалшивата новина” – това е съобщение, стилистически създадено като истинска новина, но по своята същност е изцяло невярна или частично лъжлива новина. В някои формулировки новината се определя като достоверна или недостоверна новина.

Прави се определена разлика между фалшива новина и невярна информация. Основната разлика идва от това, че в информациите с фалшиви новини има доза истина, около която се разширява професионализма на определена личност.

Концепцията за „фалшивите новини” е обвързана с понятията за пропаганда, информация и дезинформация.

Пропагандата е „преднамерен опит да се оформи възприятието, да се манипулират познанията и от там директното поведение на аудиторията“, но в епохата на интернет, където всеки, който има лаптоп и може да проверява предлаганите факти, подобни техники са обречени на провал. В условията на новата информационна среда и „войната на идеи“ основните оръжия са послания и наративи. Наръчникът на командира за стратегически комуникации твърди, че „битката на наративите е широкомащабно противоборство в когнитивния и информационния домейн, така както традиционните бойни действия се водят във физическия домейн“[3]

Наратив е термин, който може да бъде описан като разказ, история за причина, намерение и цели, който дава отговор на въпроса „защо“. Най-общо той съдържа елементите минало, настояще и бъдеще. Отразява мандата, визията и принципите на организацията (нацията) и направлява посланията и нейните действия[4]. Пример за наратив е разказът за войната срещу терора, използван от правителството на САЩ. Наративът е фундаментът, върху който се изграждат всички стратегии, политики, риторика и действия на всички нива. Той подпомага и насочва планирането, процеса на вземане на решение, комуникацията и действията на всеки един отделен член на организацията – от стратегическо до тактическо ниво. Всяко решение, операция, действие и послание би трябвало да е в съгласие с наратива.

Военният теоретик Карл Фон Клаузевиц счита публичната подкрепа за толкова важна, че я включва в известното си триединство на войната – хората, армията и правителството[5]. Ето защо спечелването на обществено доверие и подкрепа има основна роля в съвременните хибридни конфликти. Историята предоставя много примери за ефекта на общественото мнение върху военните операции, например негативните новини по време на Виетнамската война, водят до загуба на обществената подкрепа. Всъщност традиционните военни дейности никога не може да бъдат изолирани от медийния ефект, който те предизвикват[6]. Нещо повече, те излизат от рамките на конкретното кинетично действие и чрез неговата по-нататъшна интерпретация се постигат ефекти със стратегическо значение. В много случаи дезинформацията е по-успешен похват от събирането на истинска разузнавателна информация.

  • [1] Collins Online English Dictionary https://www.collinsdictionary.com/
  • [2] https://www.theguardian.com/books/2017/nov/02/fake-news-is-very-real-word-of-the-year-for-2017
  • [3] Jan Techau, “What makes communication strategic? Preparing military organizations for Battle of Ideal”, NATO Defense College, Vol. 65, February 2011
  • [4] MC 422/4, Military formation Operations (MD, 2012)
  • [5] Military Review, May/Jun 2009, Vol. 89.
  • [6] Карев, М. Система за управление на риска във военната организация. София, Военно издателство ЕООД, 2012, ISВN 978-954-509-476-7, 96 с.