История на дезинформацията и фалшивите новини

Употребата на термина фалшиви новини е сравнително нова тенденция, която получава широк отзвук по време на американската предизборна кампания между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп, като е необходимо да се отчита, че използването на дезинформацията и пропагандата, предшественици на фалшивите новини, са много по отдавна.

Факт е, че фалшивите новини не са ново явление. Под някаква форма  дезинформацията и пропагандата ги е имало винаги. Както отбелязва папа Франциск в своето послание за деня на социалните комуникации, първата фалшива новина е от ранните библейски времена[1]. Ева е изкушена да откъсне ябълката от райската градина, подведена от целенасочената дезинформация на дявола, приел образа на змия.

Ако все пак не сте съгласни с версията, че змията е първият автор на фалшиви новини, то можем да погледнем в древния Египет. Фараон Рамзес II измисля хитър PR ход след като се е провалил в сражение с хетите. Връщайки се от битката той заповядва да изработят триумфални изображения за „великолепната му победа“, които се появяват в многобройните храмове. Поданиците дори и не разбират за неговата загуба[2]!

Римският император Октавиан Август дължи изкачването си на трона, на политическа кампания, която очерня неговият съперник Марк Антоний. Той го представя като пияница, женкар и марионетка на Клеопатра, като дори фалшифицира документ, в който Антоний иска един ден да бъде погребан в Египет[3].

Още през VI век пр.н.е. китайският генерал и стратег Сун Дзъ обясни в своята книга „Изкуството на войната“, че важността на измамата и лъжата при провеждането на конфликти е от особено значение. Специално той обръща внимание на необходимостта от намери компромис между истината и лъжата, за да се направят фалшивите новини възможно най-достоверни и ефективни.

Фалшивите новини са били използвани през I век, за да оправдаят римските гонения срещу християните4.

През средновековието и в съвремието същите механизми се прилагат на различни нива в обществата, където слуховете и лъжите се разпространяват бързо и където властите не се колебаят да инструментират множество и неоснователни шумове в общественото пространство, където в по-голямата си част се формират.

През 18 век примерите на засилване или непрекъснато реинвестиране на принципите на Сун Дзъ: манипулирайте за по-добър контрол са много и широко разпространени в ежедневието.

С развитието на пресата и нарастването на публикациите, свързани с политически мнения или призиви за промени, този феномен придобива нови мащаби. Манипулирането на информацията започва да се използва в различни революционни събития и в граждански войни за пропагандистки цели. По този начин започва борба и конкуренция между кореспондентите за написване на повече памфлети и новини, извлечени от слухове, улицата и непотвърдени по отношение на тяхната истинност.

Налага се тенденцията за дискредитиране на публични личности чрез подкопаване на неговата репутация в общественото мнение. Утвърждава се принципа: „След като слухът е споделен от най-голям брой читатели, той става информация и следователно придобива достоверност“. Следващата карикатура илюстрира тази налагаща се тенденция.

С експоненциалното развитие на пресата явлението набира скорост, особено в несигурни и кризисни периоди и преди всичко икономически. Това води до огромни финансови приходи за печатните издателствата и техните собственици. По този начин са създадени средства за манипулиране чрез преминаване на финансови капитали в техни ръце. Така качествената и количествената промяна на разпространяването на информацията промени правилата за нейното използване и прилагане.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6e/The_fin_de_si%C3%A8cle_newspaper_proprietor.jpg

Karikatur im Puck Magazin

Фиг. Карикатура от IX век показваща целта на фалшивите новини

Тази тенденция намира широко приложение най-вече в събитията с военен характер, където се реализират и политически и икономически цели. Отсъствието на практически опит води до използването на различни способи за тяхното прилагане и манипулиране на информацията – чрез преса, по въздуха чрез листовки и пропагандни материали, между отделните бойци и други.

Първата и Втората Световна войни намират най-широко приложение чрез различни способи и проявления. Тези въпроси са обширни и са теми за отделни изследвания и анализи.

Ще направим кратък преглед на съвременното историческо развитие на този проблем през последните години и най-вече какво е влиянието на фалшивите новини сред армията и влиянието им върху процесите на сигурността и воденето на военни действия. Разглеждането на източниците за информация ще позволи да бъде хвърлена светлина върху циркулиращите техники за доминантност и формиране на общественото мнение.

Днес, една от най-престижните награди за журналистиката е наградата „Пулицър”. Тя е кръстена на Джоузеф Пулицър, който е дарил средствата за нейното създаване, но малко хора знаят, че той е бащата на жълтата журналистика. Именно той въвежда в днешния им вид похватите на драматизирането и свръх емоционалното описание на събитията, което оживява в познатите заглавия с много удивителни. Първият класически пример за издание публикуващо фалшиви новини е списание „Ню Йорк Сън“. Той е първото издание, което разчита в по-голяма степен на реклама, отколкото на продажби[4]. В последствие редица медии започват да публикуват сензационни заглавия, които ни съобщават за дете прилеп, родено в пещера или друго такова отгледано от глутница вълци. Този подход в днешните онлайн медии се нарича с английския термин „кликбейт“. Той се прави с цел повишаване на трафика, което не е синоним на фалшивите новини, но редица изследвания в областта показват, че корелацията между двете явления е 98%[5].

Един от най-мащабните примери за фалшиви новини довели до масова паника е радиопиесата на Хърбърт Уелс „Война на световете“ от 30 октомври 1938 г. Актьорите създават илюзията, че марсианци нападат Земята и улиците на САЩ се изпълват с ужасени хора, което отнема много време на власите да овладеят масовата психоза[6]. Това е типичен пример за влиянието на информационните технологии над сигурността на гражданите. За разлика от тогавашното радио, днес социалните медии в интернет имат много по-голяма сила. Те могат да се използват като оръжие за масово поразяване над психиката на хората.

Фиг. 3. Орсън Уелс разказ­ва пред репортери идеята си за „Вой­на на световете“ (1938 г.).

През Втората световна война науката за пропагандата и манипулацията на хората получава небивал разцвет. Известни са думите на д-р Йозеф Гьобелс, че една лъжа повторена 100 пъти, става истина[7]. Все пак основните инструменти по онова време са били разхвърлянето на позиви и излъчвания по радиото, които целят да деморализират противниковите сили.

С навлизането на интернет технологиите беше отворена нова страница в разпространението на дезинформация и фалшиви новини. Забелязва се, че по време на хибридни конфликти, като гражданските войни в Украйна и Сирия, хората губят доверие в медиите[8].  Това е така, защото информационното поле се изпълва с много невярна информация. Всички знаят, че в случай на конфликт се прилагат такива хибридни тактики, които да предизвикат объркване сред противника и да поддържат морала на своите привърженици.

Както споменахме преди активирането на тази тема с фалшивите новини и силата на тяхното влияние не само в политическия, но и в икономическия и социалния живот на обществата получи ново рестартиране най-вече по повод външното влияние върху предизборната кампания на Доналд Тръмп. Полученият ефект даде повод за още по-широко присъствие на темата в средствата за масова информация. На политическо ниво тя веднага получи развитие в предприетите мерки от президента на Франция Емануел Макрон да въведе законодателни промени за борба с фалшивите новини, като бяха направени опити този въпрос да излезе извън рамките на Франция на международно ниво. След законодателното отхвърляне на тези предложения от френския Сенат (поради наличие на тези въпроси в закони от 1881 г. по отношение свободата на пресата, разпоредби на Наказателния и избирателния кодекс), може да се изтъкне становището, че фалшивите новини на съвременния етап и най-вече в политическия живот са преди всичко част от политическа динамика, целяща да привлече внимание върху себе си и най-вече да завладее медийна територия, като по този начин инвестират в публичното пространство чрез привличане на нови политически привърженици и гласоподаватели. По този начин деактивирайки вече стари методи се цели ново политическо оръжие, което да бъде използвано в политическите кампании, въздействащо върху емоциите на избирателите, подкрепа, много по-благоприятна, получена чрез социалните мрежи, отколкото в резултат на политически дебати, социологически проучвания или мнения на различни политолози.

Това е просто нова методологична рецепта, основана на новата медийно-политическа обстановка или тази на пост-истината: кратко, елементарно, с директни послания, насочени повече към афекта, отколкото към интелекта, чрез създаване на нов модерен политически модел, отличаващ се с хипердинамизъм. Всъщност тези фактори поставят фалшивите новини и тяхното приложение, като едно трайно явление в нашият живот.

Досегашните анализи и разгледаната информация, свързана с фалшивите новини, красноречиво доказват тяхното влияние и значение върху живота и дейността на военнослужещите и тяхната реализация. Фалшивите новини често са злонамерени, като ни карат да вярваме на лъжи или като несправедливо дискредитираме политически личности или движение. Като се имат предвид тези злонамерени намерения, е необходимо нашите военнослужещи да се научат да подхождат към различни новини и информации предпазливо и с критично око, за да открият умишлено подвеждащи източници (въпреки че последните проучвания потвърждават, че тази борба ще бъде трудна както за възрастни, така и за младите хора). Следователно усилията трябва да бъдат насочени към придобиване на умения, необходими за разкриване и дешифриране на много източници на информация, които са им достъпни.

Разработване на различни техники за анализиране и стратегии за разпознаване на фалшивите новини, а така също и за проверка на факти като страничното четене и съпоставяне, което включва разглеждане на множество уебсайтове, а не търсене на един и същ сайт, е от особена важност и значение за изграждане на необходимото противодействие. Развиване на способности за идентифициране на  пристрастия с помощта на различни инструменти като таблица за отклонение в медиите, така че да се разбере, че информацията идва от множество гледни точки. Разглеждане на примери на фалшиви новини от реалния живот и прилагане на умения и техники в автентични ситуации, като например определяне на истинския произход на вирусно изображение или видео и разкриване на потенциални измамници, роботи или тролове, за да бъде научено повече за характеристиките на фалшиви или злонамерени акаунти в социалните медии.

Въпреки това пикът на употреба на термина „фалшиви новини“ беше по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. Западните медии се заинтересуваха от проблема след поредица от скандали и обвинения за фалшиви новини. Например, беше разпространена  новина, че папата подкрепя Доналд Тръмп[9].

Фиг. 4. Фалшивата новина, че папата подкрепя Доналд Тръмп за президент на САЩ

Много хора повярваха в нея и я споделяха в профилите си в социалните мрежи. В разгара на скандала се оказа, че  огромна част от информационния поток на разрасналата се онлайн индустрия,  води към съседна Македония!  В поредица от репортажи CNN, ВВС и други водещи медии се разказва историята на студент от гр. Велес, който решава да разнообрази Фейсбук приятелите си с измислени от него новини[10]. Успехът му е толкова голям, че с него се свързват американски „колеги“ и му предлагат оферта, на която не може да устои. Разбира се, по-късно се появява и друга версия: че нещата съвсем не са били толкова невинни… Случайно или не, създаването на фалшиви новини се превръща във водеща индустрия на гр. Велес, в измислянето им се включват десетки младежи, които после признават, че слабо ги интересува как точно ще гласуват американците, но не им е неприятно да изкарват по няколко хиляди долара за месец, десетки пъти повече от средната заплата, само с въображението си.

След обвинения, че Тръмп е целенасочено подкрепян от руски тролове, беше издаден дори специален доклад на Конгреса за влиянието на проруските уебсайтовете над изборите в САЩ. Американското министерство на правосъдието дори повдигна обвинения на редица руски граждани за намеса в политическата система на САЩ.

В последствие това бе доказано в различни разследвания, включително посочения доклад. Той твърди, че руската операция за влияние е създала редица акаунти в Twitter, с имената на местни новинарски вестници и списания. Открити са 48 профила с имена като @ElPasoTopNews, @MilwaukeeVoice, @CamdenCityNews и @Seattle_Post. Целта е да се използва доверието на американците в местните новини и в последствие да се подрони доверието им към тях[11].

Постовете насърчават афро-американските гласоподаватели да бойкотират изборите и подтикват крайно десните към конфронтация. Твърди се, че е създадена руска фабрика за тролове, която е хакнала няколко ключови демократични групи и откраднала кеш с имейли и документи. След това, създавайки фалшиви онлайн акаунти и уебсайтове в сътрудничество с Wikileaks е освободила хиляди от откраднатите документи в ключови моменти, насочени против Хилъри Клинтън.

В месеците преди референдумът за Брекзит на Великобритания за излизане от Европейския съюз също се наблюдаваше концентрация на фалшиви новини в хиляди съобщения с хаштаг #ReasonsToLeaveEU (причини за излизане от ЕС). Само в деня на референдума 23 юни бяха намерени 3800 фалшиви акаунта в Twitter. Акаунти свързани с Русия са изрекли фразата „Brexit“ повече от 4400. В резултат са засечени повече от 10 милиона руски и ирански постове опитващи да дезинформират населението. Постовете идват предимно от хора представящи се за независими журналисти и известни Интернет личности[12].

Не случайно Барак Обама, казва, че след изборите е обсебен от въпроса за фалшивите новини, защото живеем в свят, в който „всичко е истина и нищо не е истина“. В този случай се питаме,  как така държавата, която през последните десетилетия е водеща супер сила, която налага демокрацията по света и е родината на „Google“ и „Facebook“, не може да се справи с проблем, като фалшивите новини?! Тогава какво остава за всеки отделен непредубеден, беззащитен потребител на интернет. 

Всички горепосочени примери са доказателство, че фалшивите новини са световен проблем и има съюзна необходимост от противодействие на това явление. 

<<Предговор  §  Съдържание на книгата  §  Определение за Fakenews>>

Литература


  • [1] Послание на Папа Франциск за деня на социалните комуникации http://caritas-sofia.org/bg/news/
  • [2] Златева, Минка. Мостове към консенсуса. Пъблик рилейшънс, журналистика и медии: проблемни области и конфликтни зони. София, 2008, с. 47.
  • [3] Воденичарски, С. PR не е от вчера. Софттрейд,  2019
  • [4] Фалшивите новини. Списание 8, брой 11/2018 г
  • [5] Фалшивите новини. Списание 8, брой 11/2018 г
  • [6] Cantril, H., Hazel G.,  Herta H. The Invasion from Mars: A Study in the Psychology of Panic: with the Complete Script of the Famous Orson Welles Broadcast. Princeton, N.J., Princeton University Press, 1940.
  • [7] Goebbels, P.J. Wilhelm von Schütz als Dramatiker. Ein Beitrag zur Geschichte der Romantischen Schule. Dissertation,  1921
  • [8] Joint Publication 1-02: US Department Of Defense Dictionary of Military and Associated Terms, February 2018.
  • [9]  Фалшивите новини. Списание 8, брой 11/2018 г
  • [10] Фалшивите новини. Списание 8, брой 11/2018 г
  • [11] Mueller, S. R. Report On The Investigation Into Russian Interference In The 2016 Presidential Election. U.S. Department of Justice. U.S. Department of Justice, 2019
  • [12] Mueller, S. R. Report On The Investigation Into Russian Interference In The 2016 Presidential Election. U.S. Department of Justice. U.S. Department of Justice, 2019