Най-важният показател за надеждността и достоверността на една информацията е нейният източник.
„Източник“ означава произходът на информацията. Най-общо може да се разграничат два вида такива източници: директни (основни, преки, първични) или индиректни (косвени, вторични):
- Директният източник е основен елемент от първа ръка: пряк участник в събитие или негов очевидец, първичен писмен документ, видеозапис или снимка осигуряващи пряко доказателство по даден въпрос. Например: „Според нашия местен специален кореспондент“ или „ Според този документ“.
- Индиректните източници използват един или повече посредници: това може да бъде разказана история от дадена медия или от някой друг, който не е присъствал, когато това се е случило. Вторичният източник представлява осведомена експертна интерпретация или обработка на информацията от първични източници, синтезираща в себе си определено заключение. Например: „Според свидетел, интервюиран от Дарик…“; „Съседът ми каза, че един негов приятел му казал, че …“.
Можем да кажем, че има определени случаи с още един вид: анонимни източници. На такъв може да се вярва само когато се употребява от много сериозна медия, която проверява материалите си и работи поне с няколко източника. Понякога журналистите публикуват информация под прикритието на анонимността, за да ги защитят или поне да не се разбере източника на информацията. Тяхната употреба е дебат в новинарските екипи, някои от тях се възприемат като нормален начин в съответствие с журналистическата етика, отколкото други, които не възприемат този скрит метод „под псевдоним”, независимо дали информацията е в областта на разследване или в политическата сфера, където изразът „в обкръжението на“ е класика.
Източникът може да бъде повече или по-малко директен и повече или по-малко ясно споменат. От съществено значение е да се постави под въпрос надеждността на източника.
Това е важно понятие, тъй като носи ценни отговори за надеждността на изделието, информацията или новината. Все повече ползвателите на информация са склонни да се информират от социалните мрежи като основен свой източник на информация, отколкото от националните вестници.
Всеки източник има своите граници. Затова достоверните материали предлагат информация от поне няколко възможно най-директни източници. Това е важно, защото в тях може да има противоречиви елементи за едно и също събитие. Понякога хората имат интерес да изопачават истината: попитайте някого дали той е виновен и рядко ще чуете неговото признаване. Следователно можем да дадем по-голямо значение на информацията, ако идва от различни и идентифицирани източници. От друга страна, някои сайтове не се колебаят съзнателно да изопачават реалността или да крият съществена информация, за да изопачат медийното съобщение.
За да се определи една информация като достоверна и перспективна е необходимо:
- Да се посочи автора на съобщението. Кой говори? Дали това е медийно известна публична личност или е неизвестен. В случай на съмнения е необходима консултация с база данни в това направление.
- Да приемем, че информацията предоставена в чужбина от непознат, по подразбиране е по-невярна, отколкото вярна. Това е в пряка зависимост от източника на информацията, дали ще бъде голяма информационна медия или известни в публичното пространство личности или експерти, но това в никакъв случай не е достатъчно, за да се твърди, че информацията е вярна.
- Ако няколко надеждни медии дават една и съща информация, като цитират различни източници, вероятно е това да бъде доказано и същата да е вярна.
- Необходимо е да се доверява на първичен източник, когато това е възможно. Много съобщения, които циркулират в социалните мрежи, не казват откъде идва информацията. По тази причина като достоверен се счита първоначалният източник поради факта, че следващите може да изкривят истината.
- Колкото по-изненадваща е информацията, толкова повече тя трябва да бъде подкрепена с доказателства. В този случай най-важното е да не се допусне ползването на фалшиви доказателства.
