Видовете фалшиви новини

В отговор на фалшивите новини много медии обединяват усилията си. Всички те се опитват да помогнат на зрителите и читателите си да разпознават невярната информация. И това е съвсем логично. Защото понякога ефектът от тях е много голям: може да причини персонални неприятности или негативно въздействие върху голяма група от хора, дори масова психоза.

Лъжливата новина може да бъде оприличена като фалшив слух, но в по-голям мащаб.

По същия начин, по който истинската информация има много лица, фалшивите също могат да приемат много форми.

В общоевропейските проучвания за медийна грамотност EAVI.EU, създадени от името на Европейската комисия се разграничават следните видове фалшиви новини, както следва[1]:

1. Фалшиви новини от политическа пропаганда

Използват се от правителства, корпорации и неправителствени организации за манипулиране на нагласите, ценностите и познанието на електората. Въздействат върху емоциите.

Фалшивите новини от политическата пропаганда могат да носят както полза така и вреда. Например, лъжлива новина, публикувана от уебсайта на „ETF News”, която казва: „Папа Франциск подкрепя кандидатурата Доналд Тръмп”. Тази статия е събрала над 960 000 харесвания, коментари или споделяния. Но това било лъжа, създадена от самото начало на предизборната кампания. И сред всички новини – верни и лъжливи – публикувани по време на президентските избори в САЩ, именно тази невярна новина е най-споделяна в социалните мрежи[2].

С други думи, напълно фалшивите новини се споделят по-често от истинските новини!

2. Сензации – фалшиви новини с ефектен характер

Грабващи вниманието, сензационни заглавия, които привличат вниманието. Тяхната  цел е да разсейват,  често подвеждат със съдържание, което може и да няма връзка със заглавието. Понякога се споделя фалшива новина заради ефектния й характер. В тях често става дума за секс. Или за пари. Или за смърт. Или и за трите заедно. Основната цел е да привлекат вниманието на потребителя към нея.

ШОК! УЖАС! НЕВЕРОЯТНО!

Започва ли една новина с такова заглавие, най-добре я подминете – това е сигурен белег за жълта медия. Сайтовете, разчитащи на трафик към тях, са пристрастени към бомбастичните заглавия, които трябва да ви накарат да щракнете върху тях. Това с пълна сила важи за „медии” от типа Bradva, Sekira, Petel, PIK, Blitz и др. Медиите, предлагащи сериозна и проверена информация, по принцип се въздържат от подобни методи. „Извънредно!” или „Новина от последния час” е достатъчно, за да акцентират за нещо важно случило се преди минути. Допълнителен „бонус” на подобни заглавия са, че след като щракнете върху тях, се отварят нови прозорци към нежелани сайтове или още по-лошото – може да заразите компютъра си с шпионски софтуер.

Фиг. 8. Статия в Българските уебсайтове за Лада.

Друг любим и често използван похват на жълтите медии е ударните и привличащи заглавия да анонсират информация, противоположна на текста под тях. Разчитат на това, че много хора си съставят мнения само по заглавието и често не само не дочитат материала, но дори и не го започват. Така медията хем не е написала откровена лъжа, за която да я съдят, хем търсеното от нея внушение се е запечатало в главите на читателите й.

Например преди време в pan.bg имаше огромно заглавие „Генерал Радев е против НАТО да охранява небето ни!” В материала обаче такова нещо няма, а още по-малко в прикрепения клип, където може да се чуе оригиналното изявление на генерала. Така че щом тъй и тъй вече сте влезли в сайта заради заглавието, внимателно дочетете и материала. А по-възможност потърсете оригинално изказване като аудио или видеофайл.

Тяхна разновидност са фалшивите новини, които използват известни личности, които привличат вниманието. Личността се използва за издигане на определено лого, мотив или слоган, които в последствие се използват, но за други цели или от други известни личности. Представени са така, че да се замислите дали няма да разклатят разбирането ви за света, за политиката, за медицината, за известни личности. Генерират приходи от реклама.

3. Спонсорирано съдържание – фалшива новина, която има за цел да продаде нещо.

Реклама, която умишлено изглежда като редакционно съдържание, потенциален конфликт на интереси за истинските новинарски организации, която потребителите биха могли да не идентифицират съдържанието като реклама, ако не е изрично упоменато това.

Новините от този вид изобилстват в Интернет, както и младите хора често са тяхна мишена. Те са в областта на здравеопазването (диети за отслабване, за подмладяване, против болки и други), търговията („Черен петък”, намаления или разпродажби).

Всички подозират, че в мрежата има много скрити реклами, включително социалните мрежи, но сме склонни да забравяме това. Те се предават от човек, който харесваме. Например, един блогър може да се похвали със специален чай за отслабне или да видим в социалните мрежи красиво момиче, което предлага прозрачни феерични блузи и т.н.

4. Сатира и шега

Обикновено това са сатирични или пародийни публикации, които разсмиват читателя и често имат политическо послание. Те нямат потенциала да нанесат щети, но могат да подвеждат. Проблемът с този тип „новини” възниква, когато потребителите не разберат шегата, извадят историята от контекста и започнат да я споделят в социалните мрежи. По този начин читателите се превръщат в разпространители на фалшиви новини.

Този тип фалшиви новини варират в широки граници и могат да внесат значително объркване в хората, които вземат подобно съдържание за достоверно. В същото време бележат  увеличаващ се интерес в социалните мрежи и най-вече сатирата свързана с политически личности или политически събития.

Фиг. 9. Фалшива новина публикувана в редица сайтове от Българското интернет пространство.

Например, сатирата публикувана в сатиричното списание „Шарли Ебдо” (Париж, Франция), от години предизвиква скандали с провокативните си заглавия, карикатури и комикси, с които неведнъж е скандализирало френското общество.

Техните публикации са смешни, но същевременно са носители на персонални обиди и нападки върху чувствителни теми и личности

 Някои от тях осмиват, други са с невярно съдържани и водят до заблуда на потребителите с оправданието, че се цели да се научат читателите да мислят критично. Но представете си тази невярна осмиваща информация за даден човек да я срещате често в различни форми и картинки. Както казва Гьобелс „Една лъжа повторена сто пъти става истина“!

5. Фалшиви новини, които плашат!

Такива са тези, които се пораждат от страховете на аудиторията, включват расистки идеи, сексистки идеи, базирани на митове, компромати, измами, шеги, мнения, показания и видеоклипове, предоставени като факти, които предизвикват страх.

Това са новини свързани с извънземни, рекламни афиши или филми и клипове с груби сцени свързани с ефекти на страх и ужас.

Хакерските атаки и вероятността от вирусни атаки и загуба на лични данни, които могат да бъдат неправомерно използвани, атаки в кибер пространството или загуба на архивни данни и други, са с фатални последици[3].

Подобен пример беше представен от професора по журналистика Сидхарта Дубе от университета Ашока, Индия за случай с отвличане на дете[4]. „Някой взел видео от съседен Пакистан. Това било видео за привличане вниманието на обществото. Свалили видеото, променили го и се престорили, че детето е отвлечено и призовали обществеността да внимава.

Това породило сблъсъци с въоръжени банди, които обвиняват хора в отвличане на деца. Така че фалшивите новини могат да имат смъртоносни последици.”

Внимание! Става страшно в София…“ 

Е, как да не кликне човек, виждайки подобно заглавие особено, когато е във Фейсбук, където то е лишено от контекста на останалата част на сайта. А после да се окаже, че страшното явление е недостигът на череши през декември!

Абсолютно същото може да се случи, видите ли заглавие, което ви е професионално важно, казва нещо, което досега не сте чули, споделя важна информация за любимата ви звезда. Понякога не можеш да не се изкушиш и да кликнеш върху подобно заглавие. 

Друга разновидност на плашещите новини са тези, които популяризират расистки идеи.

Вместо да лансират дискусия, диалог, този тип публикации служат по-скоро за поддържане на страх или нетърпимост. Тези публикации, въпреки че са напълно неверни, привличат много харесвания в социалните мрежи, активно се коментират и споделят от националистически и патриотични социални групи. Ако например даден човек е расист, той започва да получава от информационните платформи профилирана информация, която отговаря на неговите възгледи, вместо да види реалностите или да науми примери за успешна интеграция на имигранти, например.

Новините, които поддържат сексистки идеи следват същата логика.

Много е лесно да се започне със слухове или поръчкови информации за поддържане на погрешни идеи за момичетата по отношение на момчетата. Подобни информации се публикуват във Facebook или Instagram, в които се повтаря клишето, че момичетата са повърхностни, а момчетата правят велики неща! На шега тази публикация е открито сексистка.

Проучване направено в пет страни доказва, че шестдесет процента от жените в Европа са претърпели насилие или сексуален тормоз на работното място. Френската изследователска група Ifop е установила, че 21 процента са докладвали за такива атаки, а над 40 процента от тях са били под 30 годишна възраст. Повече от 10 процента от 5000 респондента – 9% във Франция, 15% в Испания са заявили, че са били „принудени да правят нежелан секс” от някой на работното им място[5].

Проучването на Ifop е било проведено с онлайн въпросник през април 2019 г. за научния център Fondation Jean Jaures и Европейската фондация за прогресивни изследвания (FEPS).

6. Грешка, заблуда измама или пристрастие

Утвърдените новинарски организации понякога допускат грешки, които могат да навредят на бранда, да се възприемат като обида или да доведат до съдебен спор държащите на репутацията си организации.

Често читателят може да се заблуди, като автентични изображения, видео или цитати са приписвани на различни събития или хора.

 В интернет пространството има много измамни уебсайтове или профили в социалните мрежи, които се представят за известна марка или личност.

В Българското информационно пространство често се среща пристрастие на базата на идеология, което включва интерпретация на факти вписани в разказа, докато други факти се пропускат тенденциозно. Често се използва от политическите партии в съчетание с емоционална и страстна реч.

7. Теория на конспирацията, митове и легенди

Често авторите на фалшивите новини използват т.н. „теория на конспирацията“, защото тя дава прост и достатъчно интересен отговор на всички проблеми.

Има няколко определения какво е теория на конспирацията. По принцип терминът се отнася до тезите, които казват, че една или повече окултни групи манипулират света или поне някои големи събития от него в най-голяма тайна, опирайки се на страхове или несигурността на гражданите. Ето някои признаци, с които помагат да се идентифицират теориите на конспирацията.

  • Неясна група (извънземни, евреи, илюминати, рептили и др.), които са направили нещо тайно, без да се представят никакви доказателства за това.  
  • Детайлите са представени като абсолютно доказателство, а аргументите изградени върху факти се поставят под въпрос. Използват се неясни наблюдения или случайни съвпадения, които се превръщат в доказателство.  Например, след атентата в Ница на 14 юли 2016 г. бяха публикувани статии, че всичко е манипулирано от Мосад, поради факта, че еврейски турист е снимал сцената. А не се отчита, че там е имало хиляди други хора.
  • Конспиративната реторика не приема въпросителни. Всеки валиден аргумент, който противоречи на написаното, се отхвърля, като се позовава на факта, че би било маневра на окултната група, която нарочно ни държи в незнание.

Живеем във време, в което достъпът до информация е невероятно лесен. За секунди всеки може да се информира за събития, които са в другия край на света. Но това е и опасно, защото разпространяването на слухове и лъжи никога не е било по-лесно.

В интернет има много митове и легенди. Например, съществуването на НЛО, наличие на кратери и фигури свързани с извънземни, анормални ефекти и възможности, теории свързани с конспирацията и лекуване на различни болести от разстояние, разпространяване на нови религии и паранормални явления и други.

 8. Псевдо наука

Доставчици на еко продукти, чудодейни лекове, лечители, отричащи климатичните промени, представят невярно действителни научни изследвания с преувеличени или неверни твърдения, често противоречащи на експертите, без да се дава сметка каква ще е ползата или какви ще са последиците от тези действия.

9. Подвеждаща информация, слух или мнение предоставено като факт

Включва комбинация от достоверно, невярно и частично невярно съдържание или съдържание, което не отговаря на това, което предполага заглавието или описанието му. Понякога авторът би могъл да не знае, че съдържанието е невярно след фалшиво преписване, позоваване на фактите или подправяне на съдържанието[6].

Мнение, с което не сме съгласни, не е невярна новина, но ако мнението или свидетелството се представят, като истина или факт, това може да бъде много объркващо за читателите.

Трябва да сме много внимателни, за да не считаме за фалшиви новини мнение, с което не сме съгласни. Един политик може да се изкуши да каже всеки път, когато е критикуван, че това е невярна новина, но би било непочтено. Първият въпрос е дали критиката се основава на факти или мнения.

Всеки има право на свое мнение: човек, който казва, че не харесва такъв политик или филм, не може да бъде обвинен, че е публикувал фалшива новина. От друга страна, човек, който говори за политик или филм, който не харесва, като им приписва напълно измислени забележки е човек, който току-що е публикувал лъжлива новина.

Слуховете също могат да се разпространяват в приложения за съобщения като Whatsapp или Snapchat. Хората често са помолени да предупредят приятелите си за опасност. Участието в тези слухове, може да бъде опасно.

Голяма част от тези фалшиви съобщения циркулират в частни информационни източници. Може да бъдат разпространени чрез текстово съобщение, имейл или месинджър. Например, опитите за измама са често срещани в текстови съобщения. Никога не кликвайте върху връзка, изпратена от непознат. Кликвайки върху съобщение може да предизвикаме нерегламентирано проникване в телефона или компютъра.

Част от уебсайтовете се възползват от емоциите и несигурността на потребителите и ги мотивират да купуват неща, които иначе не биха си купили. Много онлайн покупки на дребно са водени от подвеждащи тактики, които имат за цел да накарат потребителите да купят стоки, които иначе не биха взели. Сред тези тактики попадат офертите за ограничен период от време, които в крайна сметка не приключват наистина, фалшивите известия, които посочват, че някой продукт е почти разпродаден и таймерите, които призовават пазаруващите да завършат покупката преди сесията им да изтече. Подобни случай се отчитат и с картите за зареждане на гориво на бензиностанциите. Всяка година се съобщава за невалидност на натрупаните точки през следващата година и се призовава за тяхното изразходване. На практика обаче те автоматично се прехвърлят за следващата година поради правни несъответствия. Подобни случай се констатират и с картите за намаление в по-големите хранителни магазини или супермаркети. Дори и текат мероприятия за реклама за придобиване на нови карти с цел привличане на нови потребители.

 10. Фалшификация и модификация на съдържание

Фалшификацията е изцяло изфабрикувано съдържание разпространявано умишлено с цел дезинформация.

Модификацията е умишлено видоизменено съдържание като статистики, инфо графики, снимки или видео. Манипулираните видео клипове с известни личности са едни от най-често срещаните примери. Трябва да сме много внимателни, за да не считаме за фалшиви новини мнение, с което не сме съгласни. Нека го подчертаем отново, че едно мнение не е факт и няма императивен характер.

11. Фалшивите новини, чрез YouTube и новите технологии

В интернет все по-често се появяват видео клипове с фалшиво съдържание. Някои от тях са лесни за разпознаване, но други са професионално направени и разкриването им е трудна задача. YouTube е за забавление, но също така е източник на информация. Дори и на видеоклипове, които са източник на неверни новини и могат да служат за измами. Google възнамерява да отделя повече внимание на YouTube по отношение разпространяването на фалшиви новини чрез видео клипове, а така също предлагането само на релевантни статии. На глобално ниво онлайн услугата вече предлага материали за проверка на факти при търсенето на клипове, класифициране на темите, където се появяват най-често лъжливи съобщения чрез функциите Breaking News и Top News.

В последните няколко години все повече се говори за фалшивите новини, с които влиятелни личности или медии манипулират потребителите на информация. В България около 40 процента от възрастните срещат затруднения да преценят дали това, което четат е истина[7]. Справят ли се тогава децата? Вестник „Дневник” през 2017 г. е направил допитване с група ученици между 4 и 6 клас на столично училище как познават дали да вярват на написаното в социалните мрежи и в сайтовете[8]. Изследването показва, че едва половината от децата в България могат да различат коя информация в интернет е истинска, фалшива или неточна. Преобладаващо е мнението, че те са наясно за наличието около тях на фалшиви новини и необходимостта от въвеждане на обучение по медийна грамотност в училищата и изграждане на способности за подхождане критично към новините в сайтове и социални мрежи.

Deepfake – дълбоки фалшификации, термин, който идва от “deеp learning”, нова технология, която използва изкуствен интелект за коригиране на видеоклипове с помощта на изкуствени неврални мрежи.

Манипулирането на фотографии и видео клипове е стара практика. Но с развитието на технологиите и техниките тази практика на фалшифициране придоби нови размери на убедителност и трудна разпознаваемост на истинския от фалшивия обект. Тези технологии позволяват създаването на видео материали, които имат способности да бъдат напълно неразличими от реалните. С помощта на приложението изображенията се използват за „научаване“ на изкуствения интелект да имитира лице,  а накрая софтуерът може да вмъкне лицето във всеки друг видеоклип. Например, информацията от клипа  ( https://youtu.be/gLoI9hAX9dw ).

Технологията със сигурност се подобрява и това позволява на всеки да ползва фалшиви клипове дори ако човек няма талант. Човек с опит в сферата на видеомонтажа може да създаде клип с фалшиво съдържание за броени минути. Проблемът с фалшивото видео е, че тяхното създаване става все по-лесно и придобиват все по-голяма популярност.

Първата употреба на deepfake бе взимането на лицата на известни жени и поставянето им на телата на порно актриси. Това доведе до разногласия, които основно бяха в направление как подобна технология може да се ползва срещу обикновени хора. Стъпката от порното към политиката беше кратка, и скоро започнаха да се появяват клипове с лицето на Тръмп върху тялото на Меркел.

Тръмп стана жертва и на deepfake, като лицето му бе сложено върху Алек Болдуин, който го имитира в скечовете по американското шоу Saturday Night Live, публикувано в YouTube.

Практиката показва, че изкуственият интелект и технологията deepfake намират вече широко приложение и достъпност. Това обаче води и до нарастващо недоверие към истинността на видеоматериалите, на които до сега се гледаше с добро око.

Може да звучи смешно, но е смущаващо. Бързите темпове, с които се развиват технологиите, възможностите за създаване на фалшиви новини придобиват нови размери. Например новият езиков модел наречен GPT2 може да произвежда текстове до 40 GB в интернет, изчислявайки каква да бъде следващата дума или израз. По този начин много бързо могат да бъдат създадени информации с напълно фалшиво съдържание. Например, изречението написано от човек „Избухна пожар в завод за производство на боеприпаси” може да бъде преобразено от изкуствения интелект за части от секундата. Съдържанието примерно ще има следния вид: „Инцидентът е станал в завод намиращ се в близост до жилищни кооперации и две детски градини. Органите на реда съвместно с противопожарните команди са на място и оказват помощ на пострадалите работници. Не се изключва вероятността от разрастване на пожара в резултат, на което да бъдат засегнати и други складови помещения пълни с боеприпаси. Всичко това ще има отражение върху климата и здравето на хората от региона.”

По тази причина този езиков модел беше забранен с аргументите, че може да бъде опасен източник на дезинформация. Изводът е ясен – информацията трябва да се чете много внимателно и при възможност да се проверява нейната истинност чрез съпоставяне с подобни от други източници.

Още по-сложна става ситуацията, като в мрежата се използват чат форми и ботове за генериране на съобщения и комуникацията с читателите. Днес всеки човек може свободно да изгради такива уебсайтове и да генерира, каквито си иска медийни съобщения, от което много се затруднява преценката, кой сайт е фалшив и кой не? За улеснение и лесно идентифициране на фалшивите новини специално в Интернет пространството, медийният изследовател от „Харвард” Claire Wardle е класифициралa седем вида фалшиви новини[9]. В началото са по-невинните форми на сатира, докато се стигне до напълно и целенасочено измислено съдържание, както следва: иронизиращи новини или заблуждаващи заглавия.

  • Иронизиращи новини (лека форма разпространявана от самите потребители);
  • Заблуждаващо заглавие (когато заглавието или началото на новината се разминава със съдържанието й);
  •  Пристрастено съдържание (неточно представяне на информацията за лице или събитие);
  • Фалшив контекст (когато истинска новина е представена на фона на неверен контекст);
  • Измамно или изкривено съдържание (когато истински източници са представени за фалшиви или измислени, когато се подбират определени елементи от разказа, без да се представят всички гледни точки по темата);
  • Манипулирано съдържание (когато истинската информация се манипулира, например с подправени снимки);
  • Изфабрикувано съдържание (100 % умишлена измама с цел да заблуди читателя или да навреди).

Фиг. 11. Типове фалшиви новини по градация на лъжата

в процентно съдържание

В крайна сметка фалшивите новини дискредитират хора и организации, а понякога дори цели държави. Фалшивите новини нямат автор, но пък за сметка на това разказват с имена. Фалшивите новини не боравят с фактология, но пък симулират автентичност. Фалшивите новини са атрактивни, но са… фалшиви. Те не могат да създадат реалност, могат само да я изкривят, въпреки претенцията им, че я “обясняват” напук на световния заговор.

Фалшивите новини могат да твърдят, че ви разкриват лечение от всевъзможни болести. Но всъщност да бъдат предпоставка да се разболеете или да продадат определен вид лекарство.

Фалшивите новини могат да твърдят, че ви предпазват от бедствия. Но всъщност да създават паника. Фалшивите новини могат да изопачават истини, а могат и да си измислят реалност.

Фалшивите новини могат да обръщат хода на избори. Могат да съсипват личности. Могат да ви правят заложници. Фалшивите новини не са новини, те са пропаганда, дезинформация, лъжи, но не и отражение на реалността. Фалшивите новини нямат за цел да ви информират, те искат да ви вземат за заложник. Главното обаче е, че чрез фалшивите новини се печели. От реклама, посещения в даден сайт, брой излъчвания; от реализиране на политическа или търговска цел.

А най-същественото е, че фалшивите новини не могат да съществуват, без да има потребители. По тази причина те се използват и за агресивни целенасочени мероприятия за реализиране на хибридна агресия или преследващи агресивни цели.

И ако фалшивите новини за определена личност или политик могат да минат към “клюкарските” измислици, жълтата преса или други без авторитетни издания, то използването на фалшивите новини в сферата на здравеопазването, обществено-политическия живот или военната сфера могат да решат десетки съдби в една или друга посока в зависимост от тяхната насоченост.


fakenews; името на файла е fake-instrument.png