Предговор на Фалшивите новни

От д-р Габриела Наплатанова, телевизионен журналист

Медийната среда е новото когнитивно бойно поле. Фалшивите новини са сред оръжията на това бойно поле. Авторите на монографията са се заели с амбициозната задача да класифицират и систематизират стотиците проявления на фалшивата новина – от сензационната журналистика, през псевдонауката до изключително опасното явление Deep Fake, което с използването на изкуствен интелект и най-съвременните технологии за генериране на изображение прави възможно една фалшивата новина да бъде произнесена от реална личност.

Трябва ли вече да вярваме на очите си и ушите си в глобалната информационна среда? Простият отговор е да не се доверяваме само на един канал, по който получаваме информацията, а да търсим потвърждение от втори източник. В епоха, когато всеки онлайн потребител е медия, фундаменталното правило на журналистиката да се проверява от две и повече места получава допълнителна тежест. Нарастват предизвикателствата пред журналистиката, която към своята информационна и образователна функция, придоби ролята на проверител на факти и създаде платформи, които да опровергават фалшивите новини. Пред политиката също нараства моралната отговорност да не легитимира подобен тип онлайн съдържание, което черпи сили от страховете и предразсъдъците на хората.

Големите онлайн платформи вече се създадоха механизми, с които да блокират фалшивите новини, но битката с тях е неравна. Те се разпространяват в пъти по-бързо от реалната новинарска информация, която се позовава на реални хора, цитира официални източници и проверява достоверността на публикуваното, а зад тези информации стоят истински журналисти, проверени факти и събития, за които медията залага името си.

Европейската комисия отдавна ориентира стратегията си не просто към фалшивите новини, а към борбата с дезинформацията онлайн. Оказва се, че според проучване на ВВС в 18 държави 79% от потребителите в ЕС не правят разлика между реална и фалшива новина. Авторите на монографията посочват начините, по които такава идентификация може да бъде направена. Фалшивите новини са алгоритъм, те се разпространяват в пъти по-бързо от реалните новини и винаги са свързани, не само с пропаганда и дезинформация, но и с осигуряването на сериозни приходи за своите създатели. Те създават в потребителите апетит към сензационно, скандално съдържание. Самите потребители често съзнават, че разпространяват фалшиви новини, но го правят от перспективата на една желана действителност – „ новините, каквито биха могли да бъдат”.

Борбата с фалшивите новини изисква всеобхватен подход, защото това явление експлоатира най-дълбоките комплекси на хората и печели от недостатъците ни като суета, алчност или мързел в онлайн пространството. Тези пороци няма как да бъдат изкоренени от потребителите, които ги разпространяват целенасочено или неволно, но с по-висока дигитална грамотност и хигиена фалшивите новини могат да бъдат ограничени. Това е необходимо условие, за да се предотврати манипулирането на големи групи хора, което да предизвика масова психоза, политически сътресения и дори въоръжени конфликти. Вярвам, че книгата, която държите в ръцете си е една от стъпките в тази посока и пожелавам на Петко Димов и Елислав Иванов успех в трудната изследователска задача да намалят влиянието на фалшивите новини.

Любомир Йорданов журналист, експерт в областта на медиите и националната сигурност, бивш член на УС на Съюза на българските журналисти.

След Втората световна война в света настъпва небивал икономически и политически подем за възстановяване и заличаване на последиците от войната. Съпътстван от развитие на науката и технологиите, намерили връх в развитието на ядрената технология и оръжия и от излизането на човека в Космоса. От своя страна постиженията в икономическата област водят до стремглаво развитие на културата и изкуствата, окрилени от чувството за свобода. До голяма степен, прогресът е стимулиран от откритата конкуренция на два идеологически обосновани модела на икономическо и социално развитие – капиталистически и социалистически, които разделят света на две големи общности. Третата общност – т.нар. Развиващи се страни, гравитират около основните две. Нарастването на противопоставянето между тях поражда заплахата от трета световна война и ядрен конфликт. Постигнатият ядрен паритет и осъзнаването на невъзможността една от страните да победи в подобен конфликт, без да претърпи нечувани до тогава щети и последици, кара политиците да седнат на масата за преговори. От този етап нататък, идеологическото противопоставяне се измества в полето на икономическото, политическото и конвенционалното военно съперничество. Истинската война започва да се води на полето на пропагандата с всички средства, включително и с приоритетното афиширане на подбрана информация, с дезинформация и дезориентация. Те са поднасяни все по-широко и от двете страни, благодарение на развитието на средствата за масова комуникация – радио, телевизия, кино. Стига се дори до там, че и постиженията в Космоса стават неразделна част от пропагандата, чрез утвърждаване или отричане на определени постижения. Рухването на Берлинската стена слага край на този период и на този вид съперничество и изправя света пред нови предизвикателства.

Загубата на паритет и стабилност, бързото формиране на множество центрове на влияние и развитие в света, на нови ядрени сили, пораждат противоречия, които се опитват да намерят решения в локални и междурелигиозни конфликти. Стари и нововъзникнали проблеми противопоставят Изтока на Запада и Юга на Севера. Тероризмът се превръща в оръжие на слабите, а Войната на дронове – в оръжие на силните. Все по-често започват да се използват хибридни войни за постигане на краткосрочни и по-дългосрочни цели. Бурното развитие на комуникациите и интернет подпомагат това.

Заета с новите предизвикателства, политическата класа загърби икономическите и социални проблеми на своите народи. И както много пъти в различни  исторически периоди, се обърна към национализма като средство за тяхното екстремно обединение и мобилизиране за постигането на своите цели. Това създаде вълна от недоверие към голяма част от представителите на политическата класа. Използваните от дълго време словесни конструкции с позоваване на принципите на демокрацията, неподкрепени от реални дела, започнаха да отблъскват и разединяват хората. Преследването на Асандж, който пусна в Световната мрежа огромно количество дипломатически доклади и кореспонденция между държавни институции, не бе прието еднозначно. В изтеклата информация се дават реални оценки, понякога крайно смущаващи със своята откровеност, – на междудържавни отношения, на ключови политици и личности, които често тотално се разминават с официалните оценки и декларираните отношения. Двуличието в неофициалното и официалното представяне на фактите и проблемите породи недоверие освен в институциите и политиците, и в официалните медии и източници на информация. Устремени към истината, и в желанието да се преборят с проблемите на битието си, нашите съвременници, особено от по-младите поколения, се обърнаха към Световната мрежа в търсене на неформални медии и източници на информация. Милиони блогери – без знания, без аналитични способности, без истинна информация, започнаха да коментират на драстично ниско ниво и без да цитират първоизточници всякакви теми – от свързаните с готварството – до националната сигурност. Голяма част от тях изопачават информацията според собствените си цели и виждания за света, без да се интересуват от истината. Често те са водени и от най-обикновена суета и желание да се чувстват значими и интересни за околните и познатите си.

Устремена към този нов световен ресурс, в който рекламата откри широко поле за високоплатена изява, Световната мрежа посрещна своите потребители с концентрация на икономически, търговски, политически, екологически и куп още други интереси, които носят невиждани печалби. За да се умножат тези печалби, бяха откраднати личните данни на милиарди граждани по света. На базата на техните обработени и анализирани от суперкомпютри интереси и наклонности, чрез ботове персонално започнаха да им се  предлагат реклами и търговски сайтове. Престъпният свят не закъсня да се възползва от предлаганите в мрежата неограничени възможности за измама и забогатяване, без да носи отговорност.

Политиците също поискаха своя дял от възможностите на интернет. Те осъзнаха, че в имагинерното поле на Световната мрежа личностите са незащитени пред фалшивите новини, изкривяването на информацията и дезинформацията. И побързаха да се възползват от огромните бази данни, за да насочат чрез ботове към конкретни избиратели печеливши послания, понякога дори взаимно противоречащи си. Посланията бяха съобразени със споделените от потребителите на социалните мрежи мнения. И така, независимо от политическите им възгледи, гражданите са манипулирани да гласуват в полза на точно определен политик по време на избори или на референдуми. Подобна мащабна политическа манипулация поставя под въпрос самите устои на демократичното общество. Това показа разследването на дейността на британската фирма “Кеймбридж аналитика”. Журналистическо разследване на британския Channel 4, хвърли светлина над случващото се с извлечените данни на повече от 50 милиона Фейсбук потребители.Марк Зукърбърг – създателят на социалната мрежа бе призован от правителствата на САЩ и Великобритания да даде показания по случая.

В хода на разследванията стана ясно, че фирма “Кеймбридж аналитика” е получила достъп до данните на 230 милиона американски гласоподаватели, които е таргетирала с хиляди персонално създадени реклами във връзка с изборите за президент в САЩ. Уволненият директор на фирмата Александър Никс казва, че видеоматериалите, показващи в неизгодна светлина кандидата на демократите Хилари Клинтън, са изгледани над 30 милиона пъти. Гласоподавателите не са имали представа, че те произлизат от кампанията на кандидата за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп, тъй като са били пускани от различни дъщерни компании на “Кеймбридж аналитика”. Координация между кампанията на кандидата за президент и подобни компании е незаконна, според изборните закони на САЩ.

„Филтрирането на новините води дотам, че вие губите своята сигурност. Този, който ви предоставя новините: медия или мрежа, знае за вас не само кой е любимият ви политик, но и какво би ви накарало да го харесвате повече, къде сте били вчера… от тук до обрисуваното от Джордж Оруел остава една плашещо малка крачка”, предупреждават авторите на книгата “Фалшивите новини”. „Можем да се опитаме да се предпазим от дезинформация, като поддържаме критичен  ум, активно избираме нашите източници и правим проверка с доказани медии, съветват те.Фалшивите новини са социален проблем, който няма да бъде решен с няколко бързи клика.”

Бих казал, че фалшивите новини са инструмент на различни страни в зараждащото се ново геополитическо противоборство. Книгата „Фалшивите новини” е изключително актуална и необходима и излиза точно в подходящия момент, за да отговори на много „парещи” въпроси. В забележителния си труд „Стратегическата визия” от 2011 г. американският геополитически стратег Збигнев Бжежински дава оценка на съвремието: „Светът днес е интерактивен и взаимозависим. За съжаление големите сили все още не успяват да реагират адекватно на новите и все по-тежки предизвикателства към общото благоденствие – екологически, климатични, социално-икономически или демографски. А без геополитическа стабилност всеки опит да се постигне необходимото глобално сътрудничество е обречен на провал.

Променящото се разпределение на глобалната сила и новият феномен на масово политическо пробуждане влияят по свой начин върху неустойчивостта на съвременните международни отношения.”