Как да разпознаваме фалшивите новини?

В условията на междурелигиозни и междуетнически новини и хибридни заплахи за съвременното обществото все повече слухове циркулират в социалните мрежи, независимо дали са за имигранти, отношенията между НАТО и Русия, войната в Сирия и т.н. Всъщност те са почти във всяка тема за новини.

Основна истина е, че слуховете и дезинформацията съпътстват кризисните ситуации още преди появата на интернет, защото несигурността и безпокойството са двата основни елемента на кризата и извънредната ситуация. Слуховете възникват и се разпространяват, когато хората са несигурни и тревожни по дадена тема. В днешния мрежов свят хората също нарочно разпространяват фалшива информация и слухове като на шега, да събират „харесвания“ и последователи в социалните мрежи.

Според Мария Габриел, еврокомисар в сектор „Иновации и младеж” и първи вицепрезидент на Европейска народна партия „от огромно значение е да се подобри прозрачността на информацията в интернет, за да бъде улеснено откриването на нейния източник”. Не може да се вярва на всичко в интернет.

Голяма част от потребителите не могат да различават фалшивата от истинската новина. Възрастните хора са по-склонни да споделят фалшиви новини. Рисков фактор са младите хора, защото те имат нужда да се доказват, да бъдат независими и да не се вслушват в съвети и по този начин лесно могат да станат жертва на сайтове с фалшиви новини.

Фалшивите новини са напълно реална опасност и не трябва да вярваме на всичко, което е прочетено или видяно в интернет.

В днешната дигитална среда, за да определим дали информацията е надеждна или това е просто слух, ние трябва да можем да сортираме истинските, автентични материали от фалшификатите, да имаме умения за критично мислене и да можем да преценим произхода на информацията и вида на нейният източник.

Справянето с фалшивите новини и дезинформацията изисква доказани процедури, надеждни инструменти и изпитани техники. Най-вече те трябва да се използват преди да настъпи кризата. Времето на криза или бедствието не е моментът за овладяване на практиките за боравене с информация и пресичане на дезинформация. В крайна сметка става въпрос за постигане на хармония между два основни елемента: обучение и координиране на хората по време на спешна ситуация.

Много важен елемент е предоставянето им на достъпни ресурси, които да им позволят да се възползват максимално от непрекъснато развиващите се инструменти за проверка на истината.

Успехът в тази дейност е комбинация от човешко и технологично усещане за посоката на разследване. Все пак в тази област пейзажът на инструментални технологии може да се промени много бързо.

В настоящият труд сме синтезирали най-добрите съвети и опитът на водещи практици от медиите и разузнаването в дейността им по предоставяне на достоверна информация по време на криза.

Известно е, че в конфликтни райони на граждански войни и безредици журналистите не могат да се предвиждат свободно. Затова там голяма част от информацията се добива от текстови съобщения на местни активисти, разпространявани в социални медии и блогове. Факт е, че голяма част от тях са политически обвързани и затова трябва да бъдем много внимателни, когато пресяваме слуховете от фактите. Процесът на проверка е по-важен от всякога в кризисна ситуация, в която погрешно възприемане и страхът пронизва всички страни.

Много често източниците грешат, затова провежданите интервюта с тях трябва да се придружи с някакви документи. С навлизането на информационните технологии и документацията се промени. Наличието на мобилни телефони и охранителните камери увеличиха количеството и значението на видео документацията. Технологиите също промениха начина, по който намираме и се справяме с източници и информация.

Можем да използваме новите инструменти най-ефективно, като ги съчетаваме със старите методи за задаване на въпроси и проверка на множество онлайн източници. За целта може да се използват инструменти за проследяване на ключови думи, като TweetDeck, които да ни помагат да търсим надеждни хора (правоохранителни органи, първични източници). Ние трябва да се свържем с тях, за да потвърдим валидността на актуализациите в социалните медии. Трябва да изградим система от доказателства. Информацията, която виждате в социалните медии, трябва да бъде първата стъпка към проверката на това, какво всъщност се е случило, а не последната и единствена дума по темата. Ключът е да наблюдавате и приемате колкото се може повече информация, след което   да я сравнявате с други източници за натрупване на доказателства.

За по-малко от едно десетилетие събирането на информация се трансформира най-общо до две значими разработки.

• Първата е мобилната технология. По дефиниция всеки смартфон има висококачествена камера с възможност за видео и позволява потребителите лесно да се свързват с мрежата, за да разпространяват снимките си. В резултат на това все повече хора имат технологията в джобовете си, за да снимат много бързо филмови събития, които виждат около себе си, и да ги споделят  директно с хора, които могат да се интересуват.
• Втората технология е развитието на социалните мрежи. Казано с други думи, третирайте социалните медии като полицейски скенер. Хората заснемат това, което виждат, и го качват във Facebook, YouTube или Twitter по собствено желание. Изследванията показват че много малко членове, които публикуват в социалните мрежи, имат достатъчно разбиране за новинарския процес, за да мислят за ценността на техните кадри.  Все по-често на всяко ново събитие по света има „случайни журналисти“, хора на правилното място в точното време със смартфон в ръце. Голяма част от тях дори не са чували за местните медии, но всички са чували за интернет и Facebook.

С други думи аудиторията се насочва към социалните мрежи за информация, което означава, че първо реагиращите и спешните организации използват самите социални мрежи. За съжаление, в тези новинарски събития, често циркулира фалшива информация умишлено или случайно.

Затова ние трябва да подхождаме априори, че тази информация е невярна. Но по време на криза, когато информацията може буквално да повлияе на живота, бързата проверка е критична част от разпространението на информацията.

Проверката е ключово умение, което става възможно чрез безплатни онлайн инструменти и старомодни журналистически техники. Никоя технология не може сама да се справи с този проблем. Обаче човешкото око или традиционните изследвания също не са достатъчни. Тази дейност трябва да е комбинацията от двете.

Най-общо казано, когато намерим информация или съдържание в социални медии, има четири основни елемента за проверка и потвърждение:

1. Първо трябва да се запитаме „Това ли е оригиналното съдържание?“
2. Кой е източникът на съдържанието?
3. Кога е създадено съдържанието, коя е дата на първоначално публикуване?
4. Къде е създадено съдържанието от гледна точка на местоположението?

Ако намерите съдържание в профил в социалните медии, трябва да извършите редица проверки, за да определим неговата оригиналност, за да се уверите, че е истински.

Голяма част от известните личности и официалните им страници в социалните мрежи са белязани като оригинални с една икона на щитче. За да проверите дали даден акаунт е действително проверен, задръжте курсора на мишката над синята отметка и ще видите текстът „проверен акаунт“. Ако не е там, не е потвърден акаунт.  Facebook също представя подобна програма за проверка, използвайки същата система за сини тикове, за известни личности, журналисти и държавни служители. (Както при Twitter, Facebook управлява програмата за проверка, и решава кои искания за проверка да приеме.) На Facebook страници, тикът се показва под основната снимка, до името на човека. В личните профили, тикът се появява на коричната снимка.

Но дори и при наличието на официални програми за проверка, няма бърз начин за проверка дали източникът е реален, различен от ръчното анализиране на всички налични подробности за профила. Елементите за преглед включват свързани уебсайтове, местоположение, предишни снимки и видеоклипове, предишни актуализации на състоянието или туитове. Кои са техните приятели или последователи?  Един от първите въпроси е, дали това са оригиналните снимки или клипове?  За целта може да се използват инструменти за обратно търсене на изображения, като TinEye или Google Images.

През последните години има много свързани безобидни фалшиви видеоклипове, създадени от PR компании, които търсят публичност[1].  Има и умишлени опити за създаване на фалшиво съдържание, особено в Сирия и Египет, където дискредитирането на „врага“ може да бъде постигнато, чрез надеждно изглеждащо съдържание, споделено в каналите на социалните медии. Техниките включват създаване на фалшиви, но идентични на външен вид уебсайтове и претендиране за отговорност за бомбена атака за всяване на смут в населението.

Ако някой се опитва да предаде невярна информация, умишлено или не, директните въпроси, често водят до признанието на лицето, че всъщност не е снимал самите кадри от филма. Освен това е възможно да се пресекат някои отговори,   чрез разглеждане на EXIF данните в снимка или сравняване на конкретно местоположение в  Google Street View, което подробно описваме в следващите страници. Но първо трябва да намерите човека, отговорен за съдържанието. Някои хора изброяват много информация в социалните си профили включително и истинското си име.

Проверката на датата на събитието, на качен видеоклип може да бъде един от най-трудните елементи на проверката. Някои активистите са наясно с този факт и ще направят така, че в публикацията им да не се вижда правилната дата. Имайте предвид, че датата на YouTube използва тихоокеанското стандартно време. Това може да означава, че видеото е качено, преди да се е случило събитие. Друг начин да разберете точната дата е чрез използване на метеорологична информация, ако на съответния клип например, вали. Ако знаете мястото и датата на събитието може да използвате Волфрам Алфа. Това е търсачка, която пази информация за това какво е било времето на определена дата. (Просто въведете фраза като „Какво беше времето в София на 24 септември 2013 г.“, за да получите резултат.) Това може да се комбинира с туитове и Faceboок постове от същото място по същото време, както и данни от местни синоптици.  И представете си, ако разберете, че в този ден не е валяло на това място, както е показано в задния фон на клипа?

Честа практика е да се използват снимки или клипове от вече отминали урни събития в минало време. Последвалото споделяне на „новината” генерира допълнителен трафик към медията. Погледнете датата на публикацията – има вероятност да е отпреди няколко години. Има обаче вариант медията да не поставя дати на публикациите. Тогава потърсете в мрежата заглавието, като обърнете внимание на всеки резултат от кога е новината – резултат с разлика от няколко месеца или години определено ви сочи, че новината е „втора употреба”.

При потвърждаване на местоположението трябва да знаем, че само малък процент от съдържанието автоматично се геолокира, но платформите за картографиране, като Google Street View , Google Maps, Google Earth и Wikimapia могат да помогнат за нашето разследване.  Понякога резултатите могат да се появят на едното, а не и в другото място.

Намирането на геолокация е повече от трудно, когато изображенията са остарели, например публикувани след ожесточени сражения в Сирия или след урагана Санди. Все пак почти винаги можем да идентифицираме  някоя висока сграда, кула, минаре или друго  сред заснетите кадри, която да намерим на картата[2].

По подобен начин активистите от StopFake развенчаваха редица пропагандни материали в Украйна, като направиха една поредица в YouTube наречена “Селфи войник”[3]. Оператора разпознаваше мястото на което се е снимал някой руски войник и отива да се снима на същото място. От сравнението, на което се виждат редица нередности.

Повечето хора си мислят, че проверката за геолокация е лесна работа, но това е цял процес, който сравнително рядко дава ясни отговори.

Две скорошни академични проучвания извършиха анализ на съдържанието на продукцията на BBC и Ал Джазира. Те откриха, че докато журналистите извършват тези проверки, то  резултатите от тях  рядко се споделят с публиката. А тук трябва да се има в предвид, че публиката може да има друг кадри от мястото.

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) е създала таблица, която улеснява хората за установяване на фалшивите новини. Според МФБАИ има поне осем начина да се провери една информация[4]:

• Какъв е сайтът,  като източник – проверете кой е сайтът, кой е собственикът му и т.н. (според описания по-горе начин).
• Прочетете повечето заглавия – често заглавията са сензационни, но информацията в статиите не отговарят на тях.
• Проверете кой е авторът – потърсете дали е действителен или измислен (по-добре е обаче да се ориентирате към автори, които според вас самите са гарант за истинност – т.е. спечелили са вече доверието ви с предходни свои разработки).
• Използвани източници – проверете какви източници са цитирани в самата статия, дали те самите заслужават доверие (ако те са институционални – институциите имат интернет страници, ако не са – дали са изказвали сходни позиции в други медии).
• Проверете датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
• Шега ли е това – възможно е публикуваната информация да е сатира.
• Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
• Попитайте експертите – потърсете някой експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не.

За да се противодейства на фалшивата информация онлайн потребителят трябва да следва няколко прости правила.

• Не се подвеждайте по шокиращи заглавия (ШОК! БОМБА! СЕНЗАЦИОННО! УЖАС!)
• Не кликвайте върху сензационни съобщения (примерно за смъртта на английската кралица), особено, ако източникът е Туитър или Фейсбук акаунт, или неизвестен за вас сайт.
• Не кликвайте върху сензационни заглавия, които като информация са недовършени („Това, което се случи на Лили Иванова, ще ви разтърси…”; „Това, което каза Гришо, съсипа….” )
• Не се предоверявайте на непознати за вас източници.
• Знайте, че не всичко, което звучи научно е… научно обосновано. Например, в началото на месец април 2019 г. възникнаха масови безредици на границата между Гърция и Северна Македония в резултат на опитите стотици имигранти от Гърция да нахлуят на територията на Северна Македония. Оказа се, че причината за тези размирици е една фалшива новина свързана с информацията, че границата ще бъде отворена и пътя към Европа открит. Естествено това беше предпоставка за ксенофобски и крайнодесни настроения в навечерието на парламентарните избори за Европарламента. Подобно влияние беше наблюдавано и върху така нареченият процес „Брекзит” за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Големият проблем не е, че фалшивите новини не са истински, проблемът е, че те са превърнати в политическо оръжие.
• Не се предоверявайте на уж специализирани сайтове, които са с неясни автори, финансиране, източници и т н. Пример: vaksini.eu – звучи достоверно и научно подплатено, но не е. Разпространява неверни и опасни твърдения за ваксините, което застрашава здравето и живота на децата и на хората изобщо.
• Ако новината започва с това, че иска да ви разкрие “непознати досега факти” – тя е почти сигурно фалшива.
• Ако новина желае да ви разкрие скандални подробности – тя почти със сигурност е фалшива.
• Ако новина иска да ви “промени мнението за света” – тя вероятно обслужва нечии интереси и пак почти със сигурност е фалшива.
• Ако новина иска да ви покаже просто средство от ежедневието, което лекува всичко, но лекарите и фармацевтичните компании мълчат, защото са в заговор, тя сигурно е фалшива. („Това, което лекарите крият от нас …“; „Чудото на содата за хляб, която убива рака, диабета и псориазиса…“ и т.н.)

• [1] Николова, Е. Измерване и оценяване на връзките с обществеността – възможности и перспективи. 2017 г.
• [2] Колев А., Алтернативни ГИС решения за нуждите на отбраната,    Пета международна научна конференция „Партньорство, изследвания и технологии за отбраната”,  Хемус 2010, стр. 104-110, ISSN 1312-2916
• [3] https://www.stopfake.org/bg/nishho-osven-lzhi-premiera-na-dokumentalniya-film-na-tim-uajt-v-kiev/
• [4] The International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA) https://www.ifla.org/node/11175