Известно е, че дезинформацията и фалшивите новини са едни от основните компонентите на хибридната война в рамките на нейния информационен аспект, наред с икономическия и дипломатическия аспект на нейните проявления. Доказателство за това е определението за хибридна война на Лондонския международен институт за стратегически изследвания, което гласи: „Използването на военни и невоенни средства в интегрирана кампания, насочена към постигане на изненада, овладяване инициативата и получаване на психологически предимства, използвани в дипломатическите дейности; мащабни и стремглави информационни, електронни и кибернетични операции; прикриване и укриване на военни и разузнавателни дейности, в съчетание с икономически натиск[1].“ С други думи се съчетават военни и невоенни инструменти от които се ражда думата „хибрид“, която е синоним на „смесен“, „повсеместен“, които определят и нейните основни характеристики[2].
Използването на информационно идеологически методи за повлияване на част от населението, което притежава протестен потенциал, допълва скритите военни мерки (информационна конфронтация, специални военни операции).
Влиянието се състои се в това „да се промени начина на мислене на целевата аудитория и да се насочи към друго мнение„. То „действа върху нагласите, убежденията и идеите, с цел да провокира промяна в поведението“.
Според Guerrieri и Padoan, професори по геополитика и експерти по стратегически изследвания, в информационната война комуникацията се използва за манипулиране на възприятията и следователно на противниковото, конкурентното или пазарно поведение[3]. Те добавят, че способността за манипулиране ще се увеличава с разпространението на интерактивни медии и че информационната война се състои от пропаганда, операции за влияние, управление на стратегическите комуникации, дезинформация и разрушаване на репутацията на противника.
Подкрепата на населението е от решаващо значение в днешната оперативна среда и за да се получи тя, се изисква значително увеличение на скоростта на комуникация в интернет, както по вертикала, така и по хоризонтала, което може да се постигне със съвместна работа и овластяване на изпълнителите в мрежова структура.
Схематично този процес за повлияване над
аудиторията е показан на следващата фигурата.
Освен това интернет може да се използва като инструмент за дезинформация и военна измама с цел умишлено заблуждаване на противника, във връзка с военни способности, намерения и операции, като по този начин го карат да предприеме грешни действия (или бездействия), които ще допринесат за успеха на военната операция[1].
През януари 2013 г. бе публикуван доклад за глобалните рискове от Световния икономически форум посветен на „масова цифрова дезинформация“[2]. Той започва с една интересна история, как десетки хиляди американци през 1938 г. са объркали излъчването на радио драмата на Хърбърт Уелс „Войната на световете“ с истинско нашествие от Марс![3] Тогава радиото е било нова информационна среда, чиято сила не е била напълно разбрана – подобно на днешния интернет. Докладът твърди, че днес цифровата дезинформация не се ограничава само до инциденти, а умишлената измама в интернет е напълно реална заплаха за националната сигурност на държавите. Стигна се до това, че някои държавни опоненти взаимно се упрекват, че използват информационните технологии за влияние, пропаганда и манипулиране на общественото мнение.
Днес всеки човек с помощта на социалните медии лесно може умишлено да публикува „фалшиви новини“, изображения или информационни съобщения, които да се разпространяват лавинообразно в мрежата и да доведат до пълна дезинформация.
Разпространяването на фалшиви новини е „информационно замърсяване“, което значително нараства по време на конфликти.
Подобни действия могат да доведат до щети и в реалния свят, като случая с разпространената фалшива новина от Сирийската електронна армия, че в Белия дом е имало експлозия и американският президент е ранен. Това съобщение е довело до понижаване на индекса на американския долар и загуби за над един милиард долара.
В световната практика са известни още редица случаи на кражба на персонална идентичност в социалните мрежи, свързани с отговорни държавни институции и политически фигури и разпространение на мнения или новини с потенциален или реален катастрофален ефект. Например, през 2017 г. във Facebook съществуваха цели 30 000 акаунта разпространяващи дезинформация по отношение на френските президентски избори. Освен това според изследванията почти 30 % от видимото съдържанието в Интернет се създава от автоматизирани ботове и тролове.
Това повлияване на практика се постига с активно използване и комбинация на следните елементи[4]:
– Информационни операции, които целят да окажат влияние върху държавния и военния апарат. Провеждането на информационни операции помага за подвеждане и дезинформиране на врага, нарушава процедурите, свързани с обмена на информация, комуникацията на противника[5].
– Психологически операции, които се планират да потискат моралното и психологическото състояние на гражданите, морала на противниковите въоръжени сили. Те имат за цел да внедрят в обществения живот на населението недоверие към властите, мотивирайки ги да извършват незаконни и разрушителни действия.
– Кибератаки, които са в състояние да деактивират държавната и икономическата инфраструктура. Използването на кибернетични атаки затруднява функционирането на стратегическите обекти на противника, което позволява на „нападателя“ да получи неоторизиран достъп до класифицирана информация и достъп до електронното управление.
– Икономически натиск, който се постига чрез въвеждането на санкции, преустановяване на инвестиции, осъществяване на диверсионно-подривни операции. Подкрепата на опозиционните движения на ниво организация, информация и финансиране е важен аспект в хибридната стратегия[6].
Освен това този вид война предполага активно включване на протестния потенциал на цивилните маси. Например, субектът на действие спонсорира групи от терористи и екстремисти, подкрепя престъпни и разрушителни опозиционни сили. Хибридната война се различава от традиционната по засилената употреба от външни сили на съвременни информационни технологии – това помага да се „атакува“ и изкриви информация, да се фалшифицират събития, да се разпространява невярна информация, за да се хвърлят в обществото изфабрикувани фалшиви факти.
Подривни социални технологии се прилагат във всички сфери на обществения живот на противниковата държава: политическа, икономическа, културна и социална.
Както по-горе бе посочено в ядрото на хибридната война е нейният информационен аспект. В днешните времена на свободен достъп до богато количество информация, борбата за човешките умове започна да се провежда в тази област. С подаването на необходимите информационни материали за обществото, както и подбрани новини, може да се контролира социалното настроение и стремежите на доминиращата част от населението.
Какво представлява информационната война с помощта на фалшивите новини? Информационната война е психологически натиск върху цялото общество или част от него. Умереното предоставяне на необходимата информация помага да се създадат определени настроения и да се предизвика реакция. Информационна война може да се провежда както в рамките на страната, така и между отделни страни и е част от сложен процес на конфронтация.
Наличието на информационен натиск върху обществото е индикатор за задкулисни политически действия или подготовка за всякакви промени. Това въздействие не изисква големи финансови инвестиции и усилия.
Ефективността на информационната война зависи от добре подготвена кампания, която разчита на чувствата и желанията на обществото.
Какви са целите информационната война?
– обезпечаване безопасност на собствената държава;
– поддържане на патриотични настроения;
– влияние върху гражданите на друга държава с цел погрешно информиране
– дезинформация и постигане на определени цели.
Информационната война може да бъде използвана срещу военните и срещу цивилните[7]. За целта може да се използва един от видовете информационна война или комплекс от мероприятия. Видовете информационна конфронтация включват:
– Информационна война в интернет – предлага се различна и често противоречива информация, използвана за объркване на противника;
– Психологически операции – подбор и представяне на такава информация, която звучи като противоречаща на настроенията в обществото;
– Дезинформация – създаване и придвижване на фалшива информация, за да се насочи противниковата страна в грешна посока;
– Кибер разрушаване – физическо унищожаване или блокиране на електронни системи, важни за врага. Какви следва да са мерките за сигурност
– Засилване на защитата на собствените ресурси, за да се запази реализацията на плановете и намеренията;
– Контра-дезинформационни атаки и директна атака с информация; – Информационна война в медиите.
Има правопропорционална корелация между пропагандата и информационната война, поради това, че информационните операции се използва ефективно в политическата сфера, където придобиват формата на откровена пропаганда.
Политическа борба се води между политически партии, организации и други политически институции. Информационната война в тази област е постоянна, но нараства преди изборите за правителствени органи.
Въздействието върху обществото чрез информация/дезинформация се провежда по такъв начин, че гражданите не го забелязват и вярват, че правят своя избор самостоятелно.
Основните методи на информационните атаки са: монтаж на фалшиви новини, слухове, митове, заплахи, блъфиране, изкривяване на информацията.
От гледна точка на информационните операции, фалшивите новини са информационни фалшификати или преднамерено разпространена дезинформация в социалните мрежи и традиционните средства за масова информация с цел въвеждане в заблуждение за получаване на финансова или политическа изгода, а по някога и двете.
Авторите на фалшивите новини често използват бомбастични заглавия или напълно измислени истории, за да увеличат броя на ползвателите и цитируемостта. Печалбата в случая се формира като резултат от получени рекламни договори, дължащи се на демонстрирана популярност на медията.
Лесният достъп чрез интернет, политическата поляризация, масовостта на ползване на социалните мрежи невероятно улесняват разпространението на фалшивите новини.
Възможността анонимно да се хостват сайтове, на които се разполагат медиите с фалшивите новини затруднява законовото преследване на такива източници за дезинформация и клевета.
Фалшивите новини са методология на въздействие, чрез която до знанието на лице, група от лица или социални групи, се довеждат специално подготвени информационни материали с оглед въвеждането им в заблуждение и предприемането на действия, които са изгодни за решаване на задачи на субекта (автора) – злепоставяне, манипулиране на изборни процеси, рейдърски атаки, смъкване цената на борсата и пр.
Прилагането на тази методология включва следните основни елементи:
– Изготвяне на информационни материали, т. е. на онази информация, която трябва да създаде у „обекта“ погрешни представи за действителността или нейните елементи. Те могат да бъдат лъжливи, да не отговарят напълно на действителността или пък да са верни, но да противоречат на представите на „целта“ (таргета) за тях;
– Поднасяне на фалшивите новини до „целта“. По различни канали, с използването на различни способи и прийоми те стават негово достояние. По този начин се придава автентичност на информацията и се затруднява проверката ѝ;
– Въвеждане на „адресата“ в заблуждение относно силите, средствата, замислите и плановете на създателя и разпространителя на материалите. Практически този процес започва с изготвянето на информационните материали, продължава с тяхното довеждане до знанието на „обекта“ и завършва с въвеждането му в заблуждение, в резултат на което той прави изводи и предприема желани от субекта/поръчителя действия.
Използването на фалшиви новини е предпочитан и често използван метод при компрометиране на неудобни хора, граждани, политически противници, при деструкционирането на групи и организации.
Как социалните мрежи се превръщат в проводник на влияние, използвайки фалшиви новини?
Според експерти някои проведени информационни операции чрез туитер ботове и разпространение на „фалшиви новини“ дават начало на информационни войни, чиято цел е да подронят доверието на гражданите в държавните институции и демокрацията.
На практика това е връщане към Студената война, но с помощта на съвременните информационни и комуникационни инструменти[8].
В случаите на намеса се изпълняват и следните задачи:
• подриване на доверието на гражданите в правителството;
• разпалване и изостряне на противоречията между политически противници;
• подриване на доверието към изборната демокрация;
• поднасяне и налагане на специфична гледна точка към световни политически събития;
• създаване на всеобщо недоверие към източниците на информация, изтривайки границата между факти и измислици.
Именно последната задача представлява най-голям интерес от гледна точка на разпространение на информацията в социалните медии. Трябва да се има предвид, че основни платформи днес за разпространение на пропагандата, са интернет услугите, които не са способни за филтрират фалшивите новини и да блокират ботовете.
Като допълнение към хората, публикуващи умишлено или случайно фалшиви новини, политиците и техните апарати често подхвърлят компрометиращи материали в новинарските потоци, обосноваващи различни обвинения спрямо противниците си.
Технологията на „Репортаж на основата на обвинение“ е следната[9]:
- Предявено обвинение от едно лице
към друго;
- Отхвърляне на обвинението;
- Новинарското издание съобщава както за предявеното обвинение, така и за отричането, но не предоставя никаква информация, която да подкрепи едната от двете позиции;
- Самото обвинение се разглежда като новина. Когато читателят изследва множество материали, веднага се налага контрастът, по който различни издателства поднасят информацията. Това затруднява читателите и те започват да се съмняват в правдивостта на всички публикации. Преди десетилетия, за да бъдат информирани, хората са купували вестници или са следели новините.
С развитието на интернет информацията придобива гигантски размери, а комуникацията е светкавична. Изследователи предупреждават, че този информационен поток е труден за ориентиране и е лесно да се обърка човек[10].
Последните изследвания показват, че фалшивите новини се разпространяват през интернет много по-бързо от истинските и обхващат по-голяма аудитория. Разликата в популярността според изследователите се дължи на смисловото послание. Именно извънредната сензационност прави фалшивите новини толкова популярни и привлича към тях вниманието в интернет.
Най-тъжно е, че възникнали като допълнителна възможност за развиване свободата на словото, по своята същност социалните мрежи подпомагат вирусното разпространение на дезинформацията и се превръщат в основен пропаганден инструмент.
Според редица изследвания именно те най-бързо и ефективно разпространяват фалшиви, непроверени новини. Когато следват опровержения на фалшивите новини, те се четат от малка, практически пренебрежима част от аудиторията.
Важното е, че фалшивата новина е оказала необходимото въздействие благодарение на насочеността ѝ към емоциите и личните убеждения на хората. Тези подходи се наричат пост-истина (post-truth).
Ако социалните мрежи се превръщат в основен информационен източник, то пост-истината ще се превърне в нормален и разпространен инструмент за работа с масовата аудитория.
Хибридните войни обикновено започват с организиране на масивен изблик на информация в социалните мрежи, който дискредитира властите на страната, срещу която войната се води срещу външната и икономическа политика, социална политика, а след това се разлюлява, дестабилизира социалнополитическата ситуация и структура.
Днес в условията на глобализация, на подновено политическо международно състезание между големите международни играчи, на сателитните малки държавни формирования, които се стремят към себеутвърждаване и коопериране с големите, изучаването на хибридните войни, техните съставки и признаци може да бъде определено като жизнено необходимо познание за оцеляване.
От горните характеристики се вижда, че интернет пространството е идеалното място за манипулиране на общественото мнение, дезинформация, създаване на психоза, привличане на последователи, подпомагане на терористични организации и влияние върху поведението на хората за постигане на политически цели.
Понятието хибридна война все по-често навлиза в съвременната терминология и придобива все по-голяма приложимост. Все по-често основният акцент към днешната „хибридна война“ се съсредоточава предимно върху тактическите методи като кибер атаки, фалшиви новинарски кампании и шпионаж. Но това не означава, че основната й насоченост на стратегическо ниво се пренебрегва или не получава нови тласъци на развитие.
Разбирането за стратегическия контекст на хибридната война остава все още в прерогативите на политическите и бизнес лидерите и най-вече в техните компетенции как да се противодейства на хибридните проявления на стратегическо ниво.
Най-просто казано, хибридната война използва способности, които обикновено не са свързани с обикновената война за принуда или разрушаване. Такива техники имат за цел да забавят признаването, че е извършена насилствена (цивилна или военна) атака, парализираща вземането на решения чрез объркване, всяване на смут, несигурност и пречещи за реакция срещу насилствените действия, поради липсата на „законови“ съпътстващи военните цели.
Хибридната война използва техники като кибератаки, фалшиви новинарски кампании и шпионаж за принуждаване и подчиняване на хибридните цели на хибридната агресия.[11]
На стратегическо ниво така наречените страни в развитие Китай, Русия, а в по-малка степен и Северна Корея, извършват демократични промени и се стремят към изграждането на международни политически, икономически и търговски системи чрез координирани хибридни усилия, които се провеждат до голяма степен извън традиционните военни или дипломатически сфери. Народната освободителна армия на Китай, която е най-многочислената армия в света, за първи път открито се застъпи за предимствата на хибридния подход в своята Стратегия от 1999 г. наречена „Неограничената война“, която предлага да се избягват силните страни на демокрацията и вместо това да се насочва към области като разчитане на технологиите и зачитане на върховенството на закона.[12]
Асиметричната стратегия за тотална война, описана в „Неограничена война“ (буквално „война без граници”) демонстрира ясно, че Народна република Китай се подготвя да се изправи срещу Съединените щати и техните съюзници, като осъществява „асиметрични“ или многомерни атаки в почти всеки аспект на техния социален, икономически и политически живот. Медиите и Конгресът на САЩ не дават гласност на тази книга, поради последствията в икономическите и търговските отношения между САЩ и Китай, които преминават през различни метаморфози.
В началото на 2020 г. първата фаза от търговската сделка между САЩ и Китай може да отбележи края на първа глава от конфликта между двете най-големи икономики, но дори Китай да изпълни ангажиментите си по споразумението, сделката може да не означава по-широка конкуренция между двете сили. Причините са ясни: геополитическото съперничество и разликите между начините на управление във Вашингтон и Пекин са твърде големи. Вместо това сделката ще отбележи насочването към втората фаза на икономическата конкуренция, където залогът е контролът върху износа и вноса, инвестиционните ограничения и санкциите, а не митата, пише в анализ Foreign Policy, цитиран от в. Капитал[13].
В собствения си превод на тази книга ЦРУ съобщава, че тя окачествява САЩ като главния враг на Китай, давайки подробното обяснение, как една малка нация, може да се осмели да посегне на Америка, използвайки нетрадиционни атаки, които са едни от основните елементи на съвременната хибридна война.
Най-просто казано, хибридната война използва способности, които обикновено не са свързани с войната за принуда или разкол.
Целите на тези хибридни усилия са да унищожат икономическата сила; да подкопават легитимността на ключови институции като органи за управление, академични среди, дипломатически структури и медии; да насърчават социалните противоречия и създават вътрешни опозиционни сили и да бъдат засилени демократичните процеси и отслабени връзките между нациите и международните организации.
Ерозията на икономическата сила е може би най-важният елемент и вероятно е най-трудното да се обърне, след като бъде постигнато.
Ключовите цели в това усилие са бизнесът, а моделът е най-добре описан от Джон Демерс, помощник генерален прокурор на САЩ, като „ограбете, копирайте и заменете. Ограбете интелектуалната собственост на съответната компания, възпроизведете тази технология и я заменете с някоя друга на китайския пазар и за един миг сте на глобалния икономически пазар “, каза той пред заседанието на Сената на САЩ през декември 2017 г. „Не можем да толерираме нация, която краде плодовете на нашата мозъчна сила и се опитва да окраде лични данни на организации от САЩ, Канада и Европа, за да бъдат използвани в интерес на Руската Федерация.“[14]
Хибридната война има за цел да свали държави и
компании, но обикновено се състои от голям брой малки атаки, насочени към
интелектуалната собственост на тези страни и структури.
- [1] Градев, К. Военната заблуда като част от военната наука и изкуство. ВА „Г. С. Раковски“, 2015
- [2] World Economic Forum Rport. Global Risks 2013 Eighth Edition, 2013 http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalRisks_Report_2013.pdf
- [3] Cantril, H., Hazel G., Herta H. The Invasion from Mars: A Study in the Psychology of Panic: with the Complete Script of the Famous Orson Welles Broadcast. Princeton, N.J., Princeton University Press, 1940.
- [4] Радулов, Н. Хибридната война и фалшивите новини. Международна научна конференция „Асиметрични заплахи, хибридни войни и влиянието им върху националната сигурност“ 2018
- [5] Желев, Ж. Информационни операции и информационно въздействие, София, 2018, ISBN 978-619-7478-01-3
- [6] Радулов, Н. Хибридната война и фалшивите новини. Международна научна конференция „Асиметрични заплахи, хибридни войни и влиянието им върху националната сигурност“ 2018
- [7] Радулов, Н. Хибридната война и фалшивите новини. Международна научна конференция „Асиметрични заплахи, хибридни войни и влиянието им върху националната сигурност“ 2018
- [8] Пак там;
- [9] Радулов, Н. Хибридната война и фалшивите новини. Международна научна конференция „Асиметрични заплахи, хибридни войни и влиянието им върху националната сигурност“ 2018
- [10] Кутевски, Б. (2019). Преразглеждане на концептуалната рамка за интегрирани маркетингови комуникации (ИМК) – част I. Реторика и комуникации (онлайн), януари 2019 г., https://rhetoric.bg/боян-кутевски-преразглеждане-на-конц, последен преглед на 04.12.2019 г.
- [11] Иванов, Е. Разкриване и превенция на хибридни заплахи, Дио мира, 2019
- [12] Военен наръчник „Неограничена война – Генералният план на Китай да унищожи Америка“ („Unrestricted Warfare: China’s Master Plan to Destroy America“) е написан от двама полковници от китайската армия – полк. Чиао Лианг (Colonel Qiao Liang) и полк. Уанг Сиангсуи (Colonel Wang Xiangsui).
- [13]https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2020/01/05/4011930_turgovskata_voina_mejdu _ sasht_i_kitai_navliza_vuv/.
- [14] Мосалов Г., Чурсина М., Полетаева П., В США раскручивают «российскую угрозу,
- https://russian.rt.com/world/article/565371-ssha-voina-opros-voennye, 18 октября 2018,
- [1] Радулов, Н. Хибридната война и фалшивите новини. Международна научна конференция „Асиметрични заплахи, хибридни войни и влиянието им върху националната сигурност“ 2018
- [3] Guerrieri, P. Padoan, C. L’economia europea. Mulino, 2009