Институционализиране на борбата с дезинформацията и фалшивите новини

За да бъде спряно нарастващото влияние на фалшивите новини, някои държави предприемат законодателни мерки за криминализиране създаването и разпространението на умишлена невярна информация.

Германия първа разработва и приема през 2017 г. закон, действащ в случай че цифровите платформи нямат възможност да премахнат „незаконния контент“ с „фейк новини“ или изявления, предизвикващи ненавист, в продължение на 24 часа след изявленията или публикациите.[1] Предприети са сериозни мерки срещу езика на омразата в социалните мрежи. Прословутият закон „Фейсбук“ в Германия задължава социалните мрежи и други от този ранг да отстраняват в срок от 24 часа до 7 дена докладвано съдържание, представляващо престъпление. В противен случай се налагат сериозни глоби.

  На 18 март 2019 г. Руската федерация приема закон за борба с „фейковете“ и „незачитане на властта“, предвиждащ забраняване разпространението на недостоверна общественозначима информация и неуважение по отношение на представителите на властта[2].

Франция приема закон за борба с фалшивите новини и пропагандата през 2018 г. по инициатива на президента Макрон. В него се дава възможност съдът да преценява в периоди на изборни кампании дали дадена публикация е достоверна и дали да бъде премахната. По силата на новия закон Фейсбук и Туитър се задължават да разкриват кой финансира рекламните съобщения, като това предизвиква острата им реакция.

В Бразилия около 14 законопроекта, свързани с фалшиви новини, са приети от парламента през 2018 г. Дезинформацията се очертава като домейн, силно свързан с политическата сфера. В някои от законите се предвижда затвора до 3 години за разпространяване в интернет на невярна информация, „свързана със здравето, сигурността, националната икономика, изборния процес или всички други публични интереси“.

През април 2018 г. парламентът на Малайзия одобрява закон, наказващ разпространението на частично или напълно невярна информация със затвор до 6 години и глоба в размер на 130 000 долара. Този закон продължава да бъде атакуван от опозиционните сили с основни искания за частични промени или отмяна.

Допреди няколко години в САЩ словосъчетанието fake news не се използва често. Дезинформацията се оценява като по-голям проблем в сравнение с темите, свързани с расизма, тероризма и промените в климата. Активна роля за налагането на понятието има американският президент Доналд Тръмп и стремежът му да класифицира новините, които не му харесват, като fake news за разлика от „истинските“ новини, които винаги са в негова полза. Затова и в САЩ са налице значителни вариации в мненията на демократите и републиканците относно важността на проблема.

Сингапур е последната страна след Германия, Малайзия, Франция и Русия, приела закон срещу фалшивите новини.

Много други държави също предприемат законодателни мерки и инициативи срещу фалшивите новини.

Законодателните мерки срещу фалшивите новини обаче може да не е най-ефективният подход за борба с тях. Все по-често се изказват опасения, че законите имат потенциала да се превърнат в средство за злоупотреба, да бъде задушена свободата на словото, онлайн сайтовете и особено критиките към управляващите партии и коалиции или неправилно интерпретираните санкции, предвидени от закона.

Стратегията за реагиране на НАТО в тази област има три основни компонента: разкриване, анализ и реакция:

  • – разкриване от страна на страни членки или от структурата на Алианса (клетки, отговорни за стратегическата комуникация в рамките на напредналото присъствие НАТО на Изток например) на заплахите от фалшиви новини;
  • – анализ на произхода и съдържанието им;
  • – реакция, противопоставяйки обективни факти на опита за дезинформация и осигурявайки нейното широко разпространение.

В рамките на НАТО основните функции за борба с фалшивите новини и дезинформацията са поети от Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации (СТРАТКОМ/StratCom CoE), създаден през 2014 г. в латвийската столица Рига.

Центърът е многонационална и акредитирана от НАТО международна организация, която не е част от командната структура на пакта, нито е подчинена на която и да е друга негова структура. Създаден през януари 2014 г. и е базиран в Рига. Основната му функция е да допринася за подобряване на капацитета за стратегически комуникации в рамките на Алианса и съюзническите държави. Центърът изготвя анализи по различни въпроси, извършва проучване и обучение на експерти за борба с враждебни информационни дейности; развиване на софтуери; за машинно обучение с цел издирване и премахване на онлайн ботове, разпространяващи пропаганда и дезинформация; създаване на онлайн игра, която цели интерактивно обучение на потребителите на интернет да разпознават фалшивите новини.

Дейността за защита и борба срещу фалшивите новини и онлайн дезинформацията в рамките на Европейския съюз е регламентирана в Кодекса на ЕС, разработен от Европейската комисия, „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“[3]; в доклада на експертната група на високо равнище[4]; заключенията на Съвета от 28 юни 2018 г.[5] и различните важни инициативи, провеждани в цяла Европа с цел справяне с предизвикателствата, породени от разпространението на дезинформация.

Прави впечатление, че в доклада на експертната група, вниманието е насочено най-вече към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията, а не към фалшивите новини, тъй като според експертната група, докладът не успява да предаде сложното естество на дезинформацията, включваща и съдържанието, което смесва измислена информация с факти. Въпреки това понятието „фалшиви новини“ се налага и придобива все по-голяма гражданственост от гледна точка на масовото му използване. В тези опити за разграничаване на двете понятия – дезинформация и фалшиви новини, прозират и политически нюанси за специфичност в рамките на ЕС за разлика от използваните в Русия и САЩ.

Подобна тенденция е проявена и при определенията, свързани с хибридните проявления на съвременния етап. НАТО налага използване на термина „хибридна война“, докато ЕС използва „хибридни заплахи“.

В „Кодекса на добрите практики срещу онлайн дезинформацията“, публикуван на 17 юли 2018 г., се акцентира основно на пет области за действие:

  • 1. Подобряване на мониторинга на рекламните разположения с цел намаляване на икономическата привлекателност на дезинформацията.
  • 2. Гарантиране прозрачността на политическите или тематичните реклами, за да могат потребителите бързо да идентифицират ориентираното съдържание.
  • 3. Гарантиране целостта на услугите, предоставяни от цифрови платформи, чрез идентифициране и премахване на фалшиви акаунти и с използване на подходящи механизми за докладване на автоматизирани взаимодействия (ботове).
  • 4. Улесняване на потребителите за откриването и достъпа до различни източници на информация, предлагащи алтернативни гледни точки.
  • 5. Засилване влиянието на научните среди посредством достъп до данни от платформите, необходими да могат да анализират непрекъснато онлайн дезинформацията.

В съобщение на Европейската комисия от 26 април 2018 г. – COM (2018) 236 final[6], се разяснява европейският подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн, и фалшивите новини. Дава се определение на понятието дезинформация: Под „дезинформация“ се разбира доказуемо невярна, неточна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес.

В „ущърб на обществения интерес“ означава заплахи за демократичните политически процеси и за процесите на формиране на политика, както и за общественото благо, като защита на здравето на гражданите на Европейския съюз, защита на околната среда и сигурността. Съобщаването за грешки, сатирата и пародията, както и ясно разпознаваемите политически мотивирани новини и коментари не се смятат за дезинформация. Настоящото съобщение не засяга приложимите правни норми на Съюза нито на национално равнище във връзка с обсъжданите проблеми, включително дезинформацията с незаконно съдържание. Документът не засяга и прилаганите понастоящем подходи и действия относно незаконно съдържание, включително разпространявано онлайн терористично съдържание и материали, свързани със сексуалното насилие над деца.

Според 83% от европейците фалшивите новини принципно представляват проблем за демокрацията — „определено“ според 45 %, или „до известна степен“ според 38%.[7] Въпреки че най-популярните новинарски уебсайтове средно отчитат повече посещения месечно, фалшивите новини се разпространяват по-стихийно. Във Франция например един източник на фалшиви новини е генерирал средно над 11 млн. реакции месечно – 5 пъти повече, отколкото утвърдените новинарски публикации.

Специално създадената Оперативна група за стратегическа комуникация с Източното съседство (East StratCom) работи за изучаването, анализирането и набелязването на мерки за борба с нарастващите дезинформационни кампании. С Резолюция от юни 2017 г. Европейският парламент призова Европейската комисия „да анализира задълбочено настоящото положение и правната рамка относно фалшивите новини и да провери възможността за законодателна намеса с цел ограничаване на разпространението на фалшиво съдържание“. През март 2018 г. Европейският съвет изтъкна, че „социалните мрежи и цифровите платформи трябва да гарантират прозрачни практики и пълна защита на неприкосновеността и личните данни на гражданите“.[8] В Съвместната декларация на Европейската комисия относно свободата на изразяване и фалшивите новини, дезинформацията и пропагандата, приета през 2017 г., целенасочено е разгледано приложението на международните стандарти за правата на човека във връзка с това явление.

 Социологическо проучване на общественото мнение относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията[9] е организирано от Европейската комисия на ЕС и проведено в периода от 13 ноември 2017 г. до 23 февруари 2018 г. с цел оценка на ефективността на реалните действия на пазарните механизми и други заинтересувани страни, тяхното структуриране и необходимостта от въвеждането на нови действия за борба с различните видове фалшиви новини.

Проведеното допитване е в няколко направления:

  • – дефиниране на определение за фалшива новина и онлайн дезинформация;
  • – оценка на действащите мерки за противодействие на разпространението на фалшиви онлайн информации;
  • – набелязване на мерки за бъдещи действия за укрепване качествената информация и предотвратяване разпространението на онлайн дезинформацията.

Анкетата е проведена с две групи – граждани, юридически лица и журналисти с професионален опит по отношение на фалшивите новини и онлайн дезинформацията. Общо са анкетирани 2986 души: 2784 физически лица и 202-ма представители на юридически организации и журналисти. Резултатите от допитването са отразени на фигура 50.


Що се отнася до анкетираните най-голям процент представляват частни медийни компании, граждански организации, смесени организации, онлайн платформи, научни изследователи и от академичните среди и обществени организации (национални и регионални). Общо 69 информационни агенции и медийни организации, 51 обществени организации и 61 обществени платформи.

Сред всички анкетирани има общо схващане, че като цяло фалшивите новини имат голяма вероятност да причинят вреда на обществото, по-специално в области като политическата сфера, имиграцията, малцинствата и сигурността.

По-голямата част от анкетираните вярват, че платформите за социални медии не правят достатъчно, за да помогнат на потребителите да проверяват информация, преди тя да бъде споделена онлайн. По отношение на възможните бъдещи действия всеобщо е становището, че трябва да се направи повече за намаляване на разпространението на дезинформацията онлайн, Фигура 51.

Най-голям брой отговори са от Белгия, Франция, Обединеното кралство, Италия и Испания. Заслужава да се отбележат високите резултати получени от участието в Литва, Словакия и Румъния. Независимо от вида на предложените действия, всички респонденти единодушно са се съгласили за необходимостта от зачитане и гарантиране на всеобхватни основни права като: свободата на изразяване и гарантиране, че всеки подход, използван за справяне с фалшивите новини, не трябва да насърчава какъвто и да е вид пряка или косвена цензура. Еднозначно е подчертана необходимостта от многостранен, много измерен, саморегулиращ се подход, въпреки че някои респонденти се изразили мнение за липсата на равнопоставени условия между производителите на съдържание и онлайн социалните платформи и предлагат някои регулаторни промени. Като цяло голям брой предложени принципи и действия за справяне с фалшивите новини се фокусират върху ролята на онлайн социалните платформи.

Като един от основните начини за борба с фалшивите новини се изтъква проверката на фактите, въпреки че нейната ефективност е ограничена и че тя трябва да бъде придружена от други мерки.

Интерес представлява и получената информация от анкетираните лица за възможните инструменти за овластяване на журналистите и крайните потребители, включително използването на нови технологии като изкуствен интелект и блокови мрежи. Както в случая с проверка на фактите, изглежда, че ефективността на всеки инструмент до голяма степен зависи от това кой го използва и за какви цели.

Основно борбата с фалшивите новини се поема от Оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство – East StratCom Task Force под ръководството на върховния председател/заместник председател на ЕК. Командването е създадено през 2015 г., след руската хибридна кампания в Украйна и следи руските операции за дезинформация. Звеното работи в Брюксел.

В официалната военна доктрина на Русия, както и в официалните изявления на руски генерали, те описват употребата на „фалшиви данни“ и на „дестабилизираща пропаганда“ като легитимни средства, а информацията – като „друг тип въоръжена сила.

Мерки на Руската федерация за борба с пропагандата в Интернет също са показателни. В опит за създаване на контрол в случай на криза в Интернет пространство в руският парламент бе внесен закон за техническите промени, необходими за независимо опериране.

Проектозаконът, наречен „Национална програма за дигитална икономика“, изисква от Интернет доставчиците да осигурят връзка в случай на атака на чужди сили с цел изолиране на страната онлайн.

Мерките, заложени в закона, включват създаване на собствена руска система за имена на домейните, така че работата на Интернет да продължи при липса на връзка с базирани в чужбина сървъри.

Освен това бе създадено звено към Външното министерство за борба с фалшивите новини.

В опит да се справят с въздействието на дезинформацията в интернет и „фалшивите новини“ различните европейски страни предприеха редица законодателни мерки на национално ниво, както следва:

  • Законът за социалните мрежи в Германия изисква от платформите да отстраняват противозаконно съдържание, включително и фалшиви новини.
  • В Италия се създава обсерватория за наблюдение на социалните мрежи в реално време.
  • Френският сенат обмисля създаване на омбудсман в Интернет.
  • Комисията за култура, медии и спорт във Великобритания разследва различни случаи с фалшивите новини.
  • Чешкото правителство създаде специално звено срещу фалшивите новини, за да се противопостави на предполагаема намеса от трета страна в предстоящите избори.
  • Полското правителство разработва строги мерки по отношение на отговорността в работата на онлайн платформите.

На паневропейско ниво бяха създадени редица европейски инициативи и нормативни документи, като:

  • „Комюникето за онлайн платформите” (Май, 2016).
  • „Кодекс за борба срещу незаконната реч на омразата” (Май, 2016).
  • Комюникето за борба с незаконното съдържание онлайн (Септември, 2017).
  • Резолюция на Европейския парламент за онлайн платформите и единния дигитален пазар от 15 юни, 2017 (2016/2276(INI)).  

Отделно от това българският еврокомисар Габриел отправи мандатно писмо към членовете на ЕК с призив да открият начин за справяне фалшивата онлайн информация. Жан Клод Юнкер също отправи призив за действия срещу фалшивите новини в Писмо за намерения към Европарламента.

Най-ново обаче е Комюникето „Онлайн платформи и фалшиви новини”, включено в Работната програма 2018, което представлява продължение на създадената през 2015 „East Stratcom Task Force” за противодействие срещу дезинформация и държавна пропаганда насочена срещу ЕС от източните му съседи. То предлага проучване на възможностите  за обществената намеса, като се спазва принципа на субсидиарност и ангажира заинтересованите страни, а именно платформи, новинарски медии, академични и граждански организации, за да се намерят решения съвместими с принципите за свобода на изразяването и медиен плурализъм, залегнал в Хартата на фундаменталните права.

Всички тези мерки са насочени към наказуемото съдържание, но има и такова което не подлежи на наказание. В тази насока няма решение на проблема и затова се подготви Резолюция на Европейския парламент за онлайн платформите и единния дигитален пазар от 15 юни, 2017 (2016/2276(INI)) – в нея се призовава Европейската комисия към анализ на ситуацията и възможна правна намеса в разпространението на новини с фалшиво съдържание.

Предложения набор от принципи ще се прилагат чрез саморегулация от социалните медии, доставчиците и гражданското общество. Юридическа намеса не се предвижда засега.

Освен това в планирания диалог ще се търси възможност за създаване на система за откриване и маркиране на фалшивите новини чрез усъвършенствани автоматизирани инструменти, модерни методи за проследяване на схемата на разпространението на дезинформацията онлайн, отстраняването на виновни организации и разпространители, включително и сайтове за измами и социални ботове, механизми за лесно предлагане на съответните алтернативни източници на новини (т.е. традиционните медии) на потребителите на социални медии, прозрачност и отговорност в употребата на алгоритми, които класифицират или организират представянето на новинарско съдържание онлайн.

Особено внимание се обръща на медийната грамотност, повишеното критично мислене и лична отговорност отстрана на потребителите, което ще намали споделянето на фалшиви новини. В този смисъл е разработен пилотен проект „Медийна грамотност за всички“.  

В тази връзка в Института за перспективни изследвания на Военна академия „Г. С. Раковски“ се е включил към горната дейност с помощта на приетият през месец януари 2020 г. проект за адаптиране на академичния състав към новото дигитално поколение обучаеми, който предстои да започне работа през същата година.

Произтичащите за Република България рискове и заплахи от новата информационна среда са очертани в „Националната отбранителна стратегия“ и  „Доклада за състоянието на националната сигурност през 2018 г.“, които посочват, че са налице интензивните чуждестранни опити за разширяване сферата на влияние в икономическото, културното и информационното пространство на Република България. Както се вижда от по-горе написаното фалшивите новини и дезинформацията са обект на стратегическите комуникации.

Като научно понятие „стратегическите комуникации“ се срещат единствено в трудовете на няколко български учени, сред които е проф. д. н. Руси Маринов[1] и доц. Мила Серафимова[2], които ги разглеждат в контекста на информационната война, дезинформацията и управление на знанието.

На първо място уязвимостта на българското общество се дължи на това, че до настоящия момент българските институции не са предприели защитни или ответни действия, дори не дават признак, че отчитат наличието на информационни операции в националното интернет пространство.  

Факт е, че се провежда масирана пропагандна атака върху емоциите на българската публика с помощта на новите уеб технологии, които блокират здравословната критичност и излъчват редица исторически и културни послания.  

Търсачките като Google и социалните мрежи предлагат различни начини и конкретни средства за манипулиране, които лесно се възприемат от целевите групи и по този начин влияят върху тяхната воля и разбиране за света.

Информацията от интернет има много високо ниво на проникване в съзнанието и комуникациите на хората, защото голяма част от тях са свързани, чрез акаунтите си в различни платформи за споделяне на опит, документи и впечатления. Затова материалите в мрежата често се абсорбират некритично без подробно опознаване на произхода и надеждността им.

В конфликта в Украйна наблюдавахме примери за използване на фалшивите новини за въздействие върху „сърцата и умовете на хората“ в подкрепа на традиционни военни операции. Този вид война няма да изчезне; напротив, комбинацията от действия, които са насочени в инфраструктурата и човешката психология ще бъдат използвани все повече в бъдеще.

Едни от тях могат да се санкционират поради противозаконното си съдържание – клевети или информация, която подбужда към насилие, омраза и т.н., но други не.

Например, манипулация около болезнени теми (като страх от ваксини), информация омаловажаваща действия на институции или за подронване доверието в демократичния процес. Отличителен белег на дезинформацията е съзнателното подвеждане, т.е. умисъл в действията.

Главен източник на информация за младите в Евросъюза са социалните медии, а 68% от трафика към специализираните новинарски уеб сайтове се пренасочва от социалните мрежи[3]. Затова те играят все по-голяма роля в новинарските организации и доставчиците на новини стават все по-зависими от тях.

Ефектът от дигиталната трансформация върху информационната медийна среда се усилва от драматичното пренасочване на реклами от издателите на новини към социалните медии. От своя страна, социалните медии дават приоритет на горещите новини – количеството пред качеството, навременност пред точност, което създава условия на непроверената и не редактирана информация или такава без потвърждение и препотвърждение. Нещо повече, социалните медии дават възможност на специалистите по дезинформация от трети страни да ги ползват за пропагандни цели. Феноменът се мултиплицира с използването на софтуер препращащ автоматично съобщенията и сложни аналитични инструменти за Big Data.

Глобалният достъп до онлайн платформите ограничава ефекта на националните мерки и води до непоследователност и фрагментация на единния пазар. Националните нормативни инициативи могат да повишат разходите на онлайн доставчиците на информационни услуги за привеждане в съответствие с националните законодателства, да намалят привлекателността на пазара и шансовете за навлизане на нови платформи. Затова големите компании предпочитат да се търси съвместен подход от всички страни-членки.

За решаване на проблема с фалшивите новини и дезинформацията в НАТО се прие „Политика за стратегически комуникации” и „Военна концепция за стратегически комуникации”. Този термин включва думата „комуникации”, която по-скоро реферира към способностите на медиите, отколкото към всеки друг вид невербална комуникация.

Що се отнася до думата „стратегически”, тя поставя акцента върху стратегическото ниво, въпреки че концепцията се отнася и за оперативното, и за тактическото ниво[4].

В документите стратегическите комуникации се дефинират като: „Координирано използване на комуникационните дейности и способности на НАТО – публична дипломация, връзки с обществеността, военен PR, информационни и психологически операции, в подкрепа на политиките, операциите, дейности за постигане на целите на Алианса[5].

Според Магнус Джонсън от практическа гледна точка стратегическите комуникации би трябвало да се възприемат, като  стратегически инструмент за влияние и изграждане на имидж, оркестриране на думи и действия, начин да се обяснят действията и елемент на планирането на операциите[6]. Техният спектър за въздействие варира от функцията на публичната дипломация, гражданско-военните отношения и връзките с обществеността да информират,  до функцията на информационните и психологическите операции да убеждават и дори да принуждават. За да се постигне този широк спектър на влияние, съществуват някои ключови компоненти на процеса на комуникации:

– разбиране, информиране и ангажиране на аудиториите за постигане на целите и интересите, чрез влияние върху възприятията, нагласите, вярванията и поведението;

– синхронизиране на послания и действия за постигане на стратегическите цели;

– разбиране, че всички операции и дейности имат критичен комуникационен (информационен) компонент, тъй като всичко, което НАТО казва и прави или не успява да каже и да направи, има желано или нежелано въздействие върху планирани или не планирани целеви аудитории.

Според корпорация RAND стратегическите комуникации се дефинират като „Процес, ръководен от политическото ниво, целящ да засили стратегическия ефект чрез координиране на комуникационните дейности на различните министерства. За постигането на тази цел стратегическите комуникации използват всичкия наличен опит на различните информационни и комуникационни департаменти, за да се предизвика поведение на целевите аудитории, което способства за постигане на целите и за формиране на благоприятна оперативна среда[1].

Крайната цел на стратегическата комуникация е постигане на целите на националната стратегия и политика.

Това включва борба с фалшивите новини, дезинформацията, изграждане на доверие в институциите за отбрана, ангажиране на отделни индивиди и общности за формиране на устойчивост на чуждо влияние, „мека сила“ в подкрепа на дипломатическите усилия.

Както разбрахме по-горе, задължителното условие за успешна борба с фалшивите новини е създаване на национално звено, което по подобие на съвет за киберсигурност може да бъде създаден съвет за стратегически комуникации и хибридни заплахи към министерския съвет на Република България.

Дългосрочността на стратегическите комуникации предполага задълбочено познаване на целевите аудитории и информационната среда, за което трябва да се създаде център за изследване и анализ на обществените нагласи; културологична рамка на комуникационната среда; нужди; мотивация и предпочитания на целевите аудитории; медийна среда и др.

Към момента най-подходящата структура с такива функционални възможности е Института за перспективни изследвания на отбраната към  Военна академия „Г. С. Раковски“, където има съчетание от опит за провеждане на социологически проучвания, анализ на организационния климат и манипулация в медийна среда.

Освен това всеки военнослужещ и цивилен служител трябва да има съответната професионална подготовка, която може да се постигне с организираните курсове във Военна академия „Г. С. Раковски“.

Живеем в свят, в който все по-рисковано е просто да се доверяваме на това, което четем и гледаме, а от съществено значение е младите хора, не само от сектора за сигурност, но и от почти всички сфери на обществено-политическия живот да се научат и привикнат да схващат света около тях със здравословен скептицизъм, за да не бъдат измамени, подведени, заблудени и манипулирани.

В тази насока бихме предложили следващото помагало за разкриване на фалшиви новини.

ПОМАГАЛО

за разкриване на фалшиви новини

Какво е фалшива новина в социалните медии?

„Фалшивите новини са „информация, която е напълно невярна или неправомерно присвоена, преувеличена или погрешно представена до степен, че тя вече не е вярна, представена като истинска новина с цел измама на хората. Това може да се направи, за да се генерират кликвания и споделяния в социалните мрежи, да се постигнат каквито и да било цели (политически, идеологически, икономически и т.н.) или просто да се подиграе с доверчивостта на читателите.“[2]

Социалните медии като Facebook и Twitter засилват този процес и се превръщат в оръжие за информационна пропаганда, като позволяват на потребителите си да споделят всякаква информация. Няколко платформи представят „новини“, реклами и доверени („спонсорирани“) публикации, така че е трудно да различим истината от лъжата. По-голямата част от рекламното пространство в социалните медии се продава чрез брокери, така че платформата често няма представа какво се рекламира на нейния сайт. Следователно социалните медии могат да бъдат както плодородна почва за фалшиви новини, така и оръжие за борба с тях, според техния собственик. За да различим истината от лъжата, трябва да си отговорим на следните кратки въпроси:

Кой?

Кой е написал статията? Подписан ли е текстът? Автор, който е инвестирал време в написването на добре проучена статия, обикновено иска да се появи името им.

Какви са уменията на автора? Изследвайте автора, намерете неговата професия, квалификация и други статии, които е написал.

Авторът експерт ли е в областта, за която пише? Работи ли за реномирана организация? Другите му статии добре ли са документирани?

Каква е целенасочеността или обекта? Целта трябва да бъде в началната или крайната част на страниците на сайта, хостващ статията. Това определя целесъобразността на сайта.

Може ли организацията да разчита на авторитетен екип от журналисти или автори? Или кани членове на широката общественост да участват? Намирането на сайта ще ви помогне да определите дали е надежден източник.

Какво?

Представя ли статията различни гледни точки? Текстовете в новините трябва да отразяват различни гледни точки по темата. Ако статията показва само едната страна на монетата, читателите трябва да имат предвид, че имат достъп само до част от историята и че статията може да скрие пристрастия.

Да проверим дали авторът цитира източници в подкрепа на коментарите му. Надеждни ли са тези източници? Поддържат ли твърденията на автора? Цитираните пасажи са извадени от контекста?

Съответства ли съдържанието на статията с нейното заглавие?

Заглавието трябва да даде добра представа за какво става въпрос в статията. Авторът обаче може да фалшифицира заглавието, за да накара хората да прочетат статията или да повярват на твърденията им, без да продължават да ги четат.

Статията добре написана ли е? Проверете статията за правописни или граматически грешки. Добре проучените статии обикновено се четат и се препрочитат преди публикуването.

Верните ли са снимките? Не забравяйте, че видеоклиповете и снимките може да са били редактирани, за да служат на коментарите на автора. Потърсете изображение на Google, за да разберете къде са използвани други изображения или да намерите тези, които са използвани.

Кога?

Кога е била публикувана статията? Публикация без дата може да съдържа информация, която вече не е актуална или впоследствие е опровергана или дискредитирана.

Става ли въпрос за повторно публикуване на статията или актуализация на вече публикувана? Републикуването или актуализиране на статии често са придружени от предупреждение. Медиите могат да публикуват отново статия, ако е свързана с новини.

Истина ли е посочената дата? Датата може да е променена, за да се създаде впечатлението, че новините са по-нови, отколкото са всъщност.

Съвет: Потърсете, за да видите дали други медии са публикували подобни статии.

Къде?

Изглежда ли, че URL[3] адресът на уеб страницата е достоверен? Обърнете внимание на адресите, които са направени, за да изглеждат официални. С няколко изключения уеб адреси могат да бъдат закупени от всеки. Някои хора могат да подведат интернет потребителите в име на домейн, което имитира това на официалния уебсайт на призната организация (пример: cnn. com.de, а не cnn.com). Ако URL адресът изглежда подозрителен, потърсете организацията в Google, за да намерите истинския си адрес. Последните обикновено се появяват в горната част на списъка с резултати, докато фалшивият адрес ще излезе много по назад.

Намерих ли новината в социалните медии? Социалните медии не са органи на пресата. По-скоро те имат за цел да позволят на потребителите да създават и споделят съдържание. На практика няма мониторинг в социалните медии за по отношение на фалшивите новини. В допълнение, тези платформи използват алгоритми, за да ви представят съдържанието, което най-вероятно ще ви интересува, въз основа на взаимодействията ви с други публикации. Така че получавате мненията близки до вашите, като не ви се предоставят противоположни на вашите гледни точки.

Намерих ли новината в блог или уебсайт? Блоговете съдържат статии, написани от хора или малки групи. Всеки може да създаде блог или уебсайт. Блогърите могат да печелят приходи от реклама въз основа на броя посещения на сайта им. Те могат да пишат статии от определена гледна точка, за да се насочат към конкретна аудитория. Пазете се от сайтове, които използват силни думи, за да генерират реакции, кликвания.

Проверете информацията в друг източник. Намерете източника на информацията.

Намерих ли новината в информационна медия? Вестници и новинарски канали наемат журналисти, които да съобщават новините. Тези организации имат строги политики и стандарти. Информационните медии също могат да публикуват мнения, но те обикновено се представят като такива каквито са.

Защо?

Каква е целта на тази статия да информира или да манипулира? Бъдете критични, дори скептични по отношение на информацията, която получавате.

Можете ли да проверите посочените факти? Предоставени ли са източници? Можете ли да оцените тези източници? Ако има линкове на страницата, къде те отвеждат?

Да продавате? Някои текстове, които всъщност са реклама, може да изглеждат като статии за новини. Спонсорирано съдържание или реклами могат да се показват до нивото на новина. Можете ли да ги различите?

Забавлява ли ви статията? Сатиричният текст и фалшивите новини са две различни неща. Сатирата използва преувеличение и ирония, за да демонстрира лицемерието, особено в текущите дела и като цяло тя е хумористична. Фалшивите новини са сами по себе си лицемерие и никой не се смее.

Убеждава ли ви статията в нещо? Не е рядкост някой автор да се опита да убеди читателите си да заемат определена гледна точка. Попитайте себе си дали авторът е обективен или предубеден. След това се запитайте защо той иска да ви убеди да приемете това конкретно мнение. Кой има интерес към това, което мислите?

Какви други причини според вас могат да причинят някой да разпространява информация, добра или лоша?

Запитайте се: кой има полза от фалшивата новина?

В противодействие на дезинформацията и фалшивите новини в интернет пространството на западния свят съществуват редица интернет платформи и инструменти за борба с фалшивите новини.

По-голямата част от тях се поддържат от големи медийни групи и разчитат на събрани бази данни с оценени и класифицирани статии от журналисти или сътрудници, които проверяват изображения и текстове по определени критерии. Когато потребителят се съмнява в дадена статия, той може да използва някои от тях, за да потърси в тяхната база данни повече информация за източника или статията.

За съжаление техните данни за България са силно ограничени и трудно могат да бъдат използвани в борбата с фалшивите новини у нас.

Донякъде подходящ за целта би била инициативата на Нова Телевизия, като в техният сайт те предлагат услуга за проверка на съмнителни новини. На адрес https://nova.bg/proveri/ може да изпратите линк към новина, която буди съмнение у Вас и журналистите я проверяват, след което я съхраняват в база данни от която може да се намери допълнителна информация за източниците.

Вторият тип инструменти за борба с фалшивите новини е чисто технологичен. Добър пример за това е „швейцарското ножче“ за борба с фалшивите новини и дезинформацията – InVID-WeVerify toolkit (връзка към източника в приложение 1). Това е разширение за браузъра, което предоставя група от инструменти, с които проверяващите да спестят време и да бъдат по-ефективни при проверката на фактите и разпознаването на фалшификати в социалните мрежи, особено при проверка на видеоклипове и изображения. Разработката е на Института за информационни технологии в Солун и Medialab, които участват в проекта InVID (проверка на видео съдържание в социалните мрежи), финансиран от рамката на Европейския съюз „Хоризонт 2020”. Инструментът притежава следните основни функции:

– Анализ на контекста и метаданните;

– Раздел за фрагментиране на видео клипове от всички видове;

– Раздел  Thumbnails  позволяващ бързо да задействате обратно търсене на изображения в Google, Bing, Tineye или Yandex Images с четирите миниатюри, извлечени от видеоклип в Youtube.

– Раздел  позволяващ подобрено разширено търсене в Twitter за ключови думи или хaштaг и др.

– Обективна лупа, която ви позволява да увеличите малки части от изображение чрез неговия URL адрес или от компютъра.

– Раздел Metadata ви позволява да проверите Exif метаданните на различни видове файлове, като изображения, документи и др.

– Раздел „ Видео права“ осигурява достъп до приложението за управление на правата.

– Раздел за криминалистични услуги, който прави спектрален анализ на изображения и показва местата на тяхната фалшификация.

В България бяха предприети мерки в края на 2019 г. от страна на управляващите да разработят някакъв вид регулатор върху онлайн медиите и пресата, които не подлежат на законови ограничения, освен по време на предизборните кампании. Като аргумент за това е задължението на България да имплементира в Закона за радио и телевизия до края на 2020 г. новата европейска „Директива за аудиовизуалните медийни услуги в интернет“ с основна цел да се предотврати насилието и речта на омразата, като и да се защитават правата на децата. Тези мерки са все още само едно начинание в сложната проблематика. Все още няма официално приета убедителна научна или правна дефиниция какво е „фалшива новина”, за което може да се използва предложеното определение в настоящият труд. Фалшивите новини са трудно за идентифициране. Някои сайтове за фалшиви новини изглеждат и звучат почти точно така добре както познати оригинални медии. В по-голямата си част фалшивата новина достига първо до индивидуалната личност.

Дигиталният експерт от немската телевизия ARD Денис Хорн[1] определя понятието „fake news” като: пропаганда, лъжи, clickbait, измислици, спам, заблуди, сатира, подмяна на факти, изкривяване на истини, слухове, неясни формулировки, полуистини, погрешни взаимовръзки, пропуски в (журналистическото) проучване и други.

В тази връзка бихме си позволили да дадем няколко елементарни съвета и предложения:

►Проверете сами историята или информацията с която се запознавате като най-напред обърнете внимание на самото заглавие – дали е писано с главни букви или се откроява с бомбастични заглавни изрази, само и само да привлече вниманието Ви и да отворите статията.

►Извършете онлайн търсене, за да потвърдите основните факти в историята или в информацията, кликнете върху предоставените връзки и прочетете източниците, като се направи съпоставка с изложеното в текста и цитираният източник.

►Потърсете всякакви доклади, идентифициращи сайта като сайт за фалшиви или истински новини.

►Потърсете онлайн биографията на автора на статията или публикуваната информация. Има ли други публикации и къде.

►Добивайте информация само от източници, за които знаете че са уважавани, открояват се със сериозност и качества на предлаганите новини.

►Приспособете вашите нагласи да четете извън заглавията.

►Ако разберете, че една новина е фалшива не я споделяйте.

В крайна сметка законът, какъвто и да е по своето съдържание, той не може да ви предпази от фалшивите новини.

Като опасна тенденция може да се отчете факта, че националното право, а в отделни случай и на международното право, да се използва и прилага в борбата с фалшивите новини.

Първият аргумент в това направление е, че се ограничава свободата свободно да се обменят идеи – дори фалшиви или противоречиви.

Вторият аргумент е, че законът ще забрани фалшивите новини, но това е реална цензура, която би имала тежък ефект върху реалните новини.

Основният и реален довод за принос срещу фалшивите новини това е завеждане дело за клевета, ако някой публикува фалшива новина за вас, в резултат на което сте претърпели някаква вреда – като загуба на работа, спад или загуба на финансови приходи или бизнес или осквернена репутация. В този случай трябва да имате готовност да докажете, че новинарският източник е проявил небрежност и преднамереност, като ви е нанесъл материални или морални загуби.

Но в повечето случай фалшивите новини са свързани с публични личности. Тогава прилагането на правни искове могат да бъдат с положителен изход единствено само като бъде доказано, че информационният източник е действал с „действителна и умишлена злоба“. Това означава, че авторът трябва да е знаел, че информацията, с която той разполага, е невярна или че е трябвало да има наличност на безразсъдна небрежност и незаинтересуваност за това дали е вярна или не новината. От тук идва и факта, че отговорността за извършената клевета не се ограничава само до човека, който за първи път е публикувал фалшива история, а тя се разпростира върху всички, които я публикуват на уебсайта или в даден блог.

Съвсем естествено е източник, който се е доказал като сериозен – основен вестник или телевизионна мрежа, да допусне неточности или грешки, но не разпространява преднамерено невярна информация, а е в резултат на грешки, тогава може да се говори, че източника е „истински“.

Журналистите, които съобщават истински новини, имат етичен кодекс, който включва използване на достоверни и реномирани източници, извършват проверка на фактите и получават мнения и коментари от хора от двете страни на разисквания проблем.

От друга страна, фалшивите новини в основната си същност са предназначени да заблудят. Те може да имат URL адреси, които звучат като легитимни новинарски организации, и дори могат да копират дизайна на други новинарски сайтове. Те могат да измислят „новини“ или да публикуват информации от други източници в Интернет, без да проверяват дали са верни. Целта им обикновено е да получават „кликвания“ и да генерират приходи от реклама или да промоцират политическата гледна точка на собствениците си.

Някои „фалшиви новини“ са публикувани на сайтове за сатира, които обикновено са ясно обозначени като сатира. Въпреки това, когато се споделят новините, без да се запознаваме с основното съдържание, а само със заглавието на фалшивата новина, тогава новината, която по своята същност е пародия, може да се приеме като истината.

В търсенето на правдоподобни отговори за практическата същност, ефекта и предпазването от фалшивите новини успяхме да вземем мнението и от ползватели на ежедневна информация и оперативната им нагласа бързо да „отсяват” истинските от лъжливите новини. Добър пример в тази насока е мнението по тези въпроси споделено от журналиста Иво Райчев, един водещите в сутрешното предаване „Дарик кафе” на Дарик радио. Според него социалните мрежи и анонимните сайтове са се превърнали в най-добрия проводник на фалшиви новини. А целта е ясна – паника, страх, заблуда и заиграване със страховете на хората.

„Фалшивите новини се разпространяват много по-бързо от истинските“. В основата си те преследват пропагандни и нечисти цели. Все по-настойчиво изплува необходимостта от създаване на Цензурираща структура в онлайн пространството. Все по-голям е натиска върху водещите интернет медии като Google, Face book, Yоu Tube и други да поемат отговорности отличаващи се с цензуриращи функции. Според Райчев Европейската комисия е създала вече етически саморегулаторен Кодекс, където намират място добри практики, които да се борят с фалшивите новини. Променянето на алгоритмите за поднасяне на новините също е един от способите за борба с фалшивите новини.

Мерките на този етап са краткосрочни. Трудно е в дългосрочен план да бъде предвидено нещо конкретно и значимо.

Въпрос: Цялата тази огромна информация, която ни залива прави ли ни по-умни и практични? Факт е обаче, че щом сме отдалечени от мобилните източници сме силно затруднени и вече те имат ролята на една съпътстваща необходимост, без която не можем.

„Хората са объркани те не знаят кога една новина е истина или фалшива.”

Интернет пространството е чудесно средство за комуникация и за социализация не само на младите хора. Но влиянието върху подрастващото поколение е много по-осезаемо и зависимо. Днес ние все повече осъзнаваме липсата на военнопатриотично и културноисторическо възпитание в младите българи, които формират своя облик най-вече от социалните мрежи и уеб сайтовете в интернет. Ето защо задължителен елемент на борбата е повишаване на образователната култура и преди всичко на младото поколение, с акцент на нейното присъствие в Българското интернет пространството. Празно пространство в интернет няма, ако ние не сме там, то нашите противници ще бъдат.

За да предпазим нашите деца от вредно влияние и дезинформация, трябва да формираме едно по-високо ниво на дигитална грамотност, заинтересованост и хигиена на четенето. Но за да се постигне това е необходимо вземането на превантивни мерки, не само от техните родители, за да бъдат предпазени от нерегламентирано влияние, но и от структурите отговорни за обучението на подрастващото поколение.

Новините не трябва да се делят на добри и лоши, а на това до каква степен дадена новина е била полезна и достигнала ли е до най-много ползвателите.

Сайтовете поглъщат огромен обем от информация и дори само един сегмент от този обем е много важен. Трябва да се работи с цялостния обем и да се работи с максимален брой аудитория. Все по-често се прокрадва идеята, че за да има от кого да се търси отговорност, под всичко публикувано да е написано и авторът на статията.

„За да се победят фалшивите новини трябва да се казва истината“.

Когато лъжливата новина надделее – това е пътят на самоубийство на медиите, това обърква хората. Целта е да се опази тяхната свобода на словото.

Въпрос: Но на какво се дължи така бързото развитие на този феномен? Една от основните причини това е, че демокрациите ни са станали твърде неефективни и това води до кризи в обществото поради слаб контрол.

В това направление бихме припомнили гениалната фраза: „Демокрацията е управление на народа, чрез народа и за народа“[2].

На основание на споделеното може да обобщим, че един от основните фактори за борба с фалшивите новини и масовата манипулация е именно народа в лицето на потребителите, а това е метод за противодействие, който трябва да се приложи в публичното пространство, в което вече истината и лъжата са се размили и трудно могат да се от диференцират.

Това налага строги правила, които да се спазват, без обаче да се налага цензура, а всеки които публикува информация в социалните мрежи да носи отговорност за своето съдържание.

Какво може да се направи?

1. Създаване на държавен домейн, в който да се регистрират всички сериозни информационни интернет медии, с което ще се ограничат фалшивите новини, а така също дигитална национална коалиция между национални представители на медиите, радио и телевизия, частни и държавни. Разпространяването на информация от сайт, който не е включен в този домейн, ще даде възможност на потребители бързо да разберат, че този източник е недостоверен и не може да се вярва на предоставяната от него информация.

2. Република България е демократична страна и в нея всеки има право да изразява своето мнение с помощта на блогове и профили в социалните медии, които не могат да бъдат класифицирани в посочения държавен домейн, но подлежат на санкции при неспазване на етиката. Забрана на сайтове, които водят до фалшиви новини и реклами.

3. Разработването на механизми за самостоятелно регулиране, които да минават през самите потребители.

4. Повишаване на дигиталните компетенции на потребителите.

5. Създаване на механизми на държавно ниво, които да абдикират публикациите и да включват в „черен списък“ тези, които са определени като фалшиви или с недостоверен или лъжлив характер.

6. Използване на инструменти спомагащи бързото открояване на фалшивите от истинските новини, чрез постоянно актуализиращо се базово информационно портфолио.

7. Приемане на национално ниво на законодателни мерки за борба с „фалшивите новини” уреждащи наказателни действия срещу организаторите и разпространителите на подобен тип новини.

8. Допускане финансиране за онлайн медии, информационни агенства и сайтове предлагащи подобряване възможностите им за борба с дезинформацията и фалшивите новини с което ще се осигури чистота на информационните потоци и по-добра функционалност на всички медийни канали.

Целта на настоящата монография е да обобщи методите и инструментите за откриване на дезинформация и фалшиви новини в информационното пространство. В последствие този труд би могъл да послужи за една добра основа за изграждане на един бъдещ онлайн инструмент за борба с фалшивите новини, отчитайки спецификата на българското интернет пространство.

Научно-приложната стойност на настоящата работа придава и добавена стойност в повишаване на дигиталната култура и критично мислене на читателите, повишавайки техният опит и познания за разпознаване на фалшивите новини и дезинформацията.

След като имаме в предвид, че интернет пространството постоянно се променя е удачно направление за по-нататъшно развитие на събраната информация в този труд да премине в електронна форма, която постоянно да се доразвива и подпомага читателите.


fakenews; името на файла е fake-instrument.png
  • [1] https://www.daserste.de/information/politik-weltgeschehen/morgenmagazin/redaktion/kurzbio-dennis-horn-100.html
  • [2] Линкълн А., реч изнесена в Гетисбург, https://www.citations.ouest-france.fr, [видян на 23.01.2020]
  • [1] RAND Corpuration, 2010, “NATO’s Strategic Communications concept and its relevance for France”.
  • [2] Jeff Yates – CNN, https://journalmetro.com/opinions/inspecteur-viral/1075454/mettons-les-choses-au-clair-cest-quoi-une-fausse-nouvelle/
  • [3] URL адрес – това е местоположението на уеб страницата или файл в интернет (Uniform Resource Locator, което означава „единен ресурсен локатор“).
  • [1] Маринов, Р. Стратегически комуникации и управление на знанието, е-книга, НБУ, 2008г.
  • [2] Серафимова, М. Информационни войни в ерата на постистината . Съвременни предизвикателства пред сигурността и отбраната – Сборник доклади от годишната научна конференция на факултет „Национална сигурност и отбрана“, 2017
  • [3] https://postvai.com/it/socialni-mreji-bulgaria.html [видяно на 04.02.2020]
  • [4] RAND Corpuration, 2010, “NATO’s Strategic Communications concept and its relevance for France”.
  • [5] NATO Strategic Communications Policy, Brussels, 2009
  • [6] Walid Phares, “The War of Ideas. Jihadism and Democracy”, New York, Palgrave Macmillan, 2008.
  • [1] Funke D. Руководство по борьбе с дезинформацией во всем мире (Poynter).2018
  • [2] https://spbsj.ru/rossii-i-mira/zakony-o-fieikakh-i-nieu-1 Законы „о фейках“ и „неуважении к власти“ вступили в силу